Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Ни най-малко.

— Грета не беше различна в тази област от теб.

— Какво има тогава?

Валтер въздъхна и се изтърколи от нея. Сложи ръка под главата й, придърпа я към себе си и я целуна по челото.

— Чувал съм, че младоженците може да имат затруднения. Понякога мъжът е толкова нервен, че не може да еректира. Други мъже пък, чувал съм, толкова се възбуждат, че еякулират преди актът да започне. Мисля, че трябва да сме търпеливи, да се обичаме и да чакаме да се случи.

— Имаме само една нощ! — разплака се Мод.

— Хайде, хайде. — Валтер я галеше по косата, но това не помагаше. Тя имаше усещането за пълен провал. „Мислех си, че съм толкова хитра, да избягам от брат си и да се омъжа тайно“, каза си тя, „а сега всичко се превърна в катастрофа.“ Чувстваше още по-силно разочарование заради Валтер. Колко ли беше ужасно за него да се ожени чак на двадесет и осем за жена, която не може да го задоволи!

Прищя й се да може да обсъди това с някого, с друга жена — но с коя? Самата мисъл да разговаря на тази тема с леля Хърм беше нелепа. Някои жени споделяха тайни с прислужниците си, но Мод никога не беше имала подобни отношения със Сандерсън. Навярно би могла да говори с Етел. Всъщност, досети се, че именно тя й беше казала, че е нормално да имаш косми между краката. Но Етел тръгна с Роберт.

Валтер се изправи.

— Нека поръчаме вечеря, може би бутилка вино. Ще седнем като съпрузи, ще си поговорим малко за едно-друго. После, по-късно, ще опитаме пак.

Мод нямаше апетит и не можеше да си представи да говорят „за едно-друго“, но не знаеше какво друго могат да направят, затова се съгласи. Тъжно се облече. Валтер също се облече набързо, отиде в другата стая и позвъни за келнер. Чу го как поръчва студени меса, пушена риба и бутилка бяло вино.

Седна пред един отворен прозорец и загледа улицата долу. Афишът за някакъв вестник гласеше БРИТАНСКИ УЛТИМАТУМ ЗА ГЕРМАНИЯ. В тази война можеха да убият Валтер. Мод не искаше той да умре девствен.

Щом храната дойде, Валтер я повика и тя отиде при него в другата стая. Келнерът беше застлал бяла покривка и беше сервирал пушена сьомга, нарязана шунка, марули, домати, краставици, филии бял хляб. Мод не беше гладна, но от учтивост отпи от виното и хапна малко сьомга.

В крайна сметка си поговориха. Той й разказа за детството си, за майка си, за времето, прекарано в Итън. Тя му разказа за празненствата в Тай Гуин, преди да почине баща й. Гостуваха им най-влиятелните мъже в страната и майката на Мод трябваше да определя спалните така, че те да се намират недалеч от любовниците си.

В началото Мод се стараеше да поддържа разговора, като че двамата едва се познават, но скоро се отпуснаха в обичайната си близост и тя започна да говори за всичко, което й дойдеше на ума. Келнерът разтреби и Мод и Валтер се преместиха на дивана, където продължиха да говорят, държейки се за ръце. Питаха се какъв е сексуалният живот на другите: родители, Фиц, Роберт, Етел, дори на херцогинята. На последното се посмяха. Мод като омагьосана изслуша историите на Валтер за Роберт и другите мъже като него — къде се срещат, как се разпознават, какво правят. Целуват се както мъже — жени, обясни Валтер, и правят каквото тя беше направила в операта, че и други неща… Валтер каза, че не е много сигурен в подробностите. Мод реши, че знае, но му е неудобно да каже.

Изненада се, когато часовникът над камината удари полунощ. Да си лягаме — предложи тя. — Искам да ме прегърнеш, дори нещата да не станат както трябва.

— Добре. — Валтер се изправи. — Имаш ли нещо против преди това да направя друго? Във фоайето има телефон за гостите. Бих искал да позвъня в посолството.

— Разбира се.

Валтер излезе. Мод отиде в банята в другия край на коридора после се върна в апартамента. Съблече се и легна гола. Почти не я интересуваше какво ще се случи сега. Обичаха се, бяха заедно и ако това беше всичко, то й стигаше.

Валтер се върна след няколко минути. Лицето му беше мрачно и тя веднага разбра, че не носи добри новини.

— Великобритания е обявила война на Германия.

— О, Валтер, толкова съжалявам!

— Нотата е получена преди час в посолството. Младият Никълсън я е донесъл от външното ви министерство и е измъкнал княз Лихновски от леглото.

Знаеха с почти пълна увереност, че това ще се случи, ала и така реалността се стовари върху Мод като удар. Виждаше, че и Валтер е разстроен.

Съблече се механично, сякаш се беше събличал пред нея от години.

— Тръгваме утре — обяви той. Свали гащите си и тя видя, че в естественото си състояние пенисът му е малък и сбръчкан. — Трябва да съм на гарата на улица „Ливърпул“ с багажа си до десет часа сутринта.