Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Изключи електрическата лампа и легна до нея. За няколко ужасни мига Мод беше сигурна, че съпругът й просто ще заспи. Тогава Валтер се обърна, взе я в ръцете си и я целуна. Въпреки всичко я заля желание, сякаш несгодите им я караха да го обича още по-страстно и отчаяно. Усети върху корема си как пенисът му расте. След малко той се качи върху нея. Отново се облегна на лакът и я докосна с другата си ръка. Отново усети докосването на пениса му. И отново болеше, но само за секунда. Този път влезе. Последва още малко съпротивление и тогава Мод загуби девствеността си. Валтер беше в нея изцяло и двамата се вплетоха в най-старата прегръдка на света.

— О, слава Богу! — възкликна тя; после облекчението бе заменено от наслада и Мод се раздвижи в щастлив ритъм заедно с Валтер. Най-накрая правеха любов.

Катерина не можеше да си намери място от безпокойство. Когато афишите за мобилизацията плъзнаха по цял Петербург, тя се затвори в стаята на Григорий и зарида, прокарвайки разсеяно пръсти през дългите си светли коси.

— Какво ще правя, какво ще правя?

На Григорий му се прищя да я вземе в прегръдките си, да пресуши с целувки сълзите й и да обещае, че никога няма да я напусне. Но той не можеше да даде подобно обещание, а и тя обичаше брат му.

Григорий беше отбил военната си служба и затова беше в запаса, на теория готов за битка. Всъщност по-голямата част от обучението му се състоеше от маршове и строене на пътища. При все това, очакваше да е сред първите повикани.

„Тази война беше глупава и безсмислена като всичко останало, което цар Николай вършеше“, мислеше си ядно Григорий. Станало убийство в Босна и месец по-късно Русия е във война с Германия! Хиляди работници и селяни щяха да загинат и от двете страни и нищо нямаше да се постигне. За Григорий и всичките му познати това доказваше, че руската аристокрация е твърде глупава, та да управлява.

Дори да оцелееше, войната щеше да съсипе плановете му. Спестяваше за нов билет до Америка. Със заплатата му от фабриката това щеше да стане за две-три години, но с военната му надница — кажи-речи никога. Колко години още трябваше да страда под несправедливото и жестоко управление на царя?

Тревожеше се за Катерина дори повече, отколкото за себе си. Какво щеше да прави тя, ако той замине на война? Тя делеше стая с още три момичета в пансиона и работеше в завода на Путилов пълнеше кутии с патрони за пушки. Но трябваше да спре работа, когато се роди бебето, поне за малко. Кой щеше да се грижи за нея и детето й без Григорий? Щеше да се отчае, а той знаеше какво правят отчаяните за пари провинциални момичета в Петербург.

Не го повикаха обаче нито първия ден, нито през първата седмица. Според вестниците, два и половина милиона запасняци са били мобилизирани в последния ден на юли, но това беше просто вестникарска история. Невъзможно бе толкова мъже да бъдат събрани, облечени и натоварени на влаковете само за ден или дори за месец. Привикваха ги на групи, някои по-рано, други по-късно.

Докато се изтъркулваха първите горещи дни на август, Григорий почна да мисли, че са го забравили. Възможността бе изкусителна. Армията беше една от най-зле управляваните институции в една безнадеждно неорганизирана страна и вероятно хиляди мъже щяха да бъдат пропуснати просто заради некомпетентност.

Катерина бе започнала да го навестява рано всяка сутрин, докато той правеше закуска. Това беше най-хубавото време в деня му. Докато тя дойде, Григорий вече беше измит и облечен, но самата тя идваше в стаята му по нощница, очарователно разрошена, прозяваща се. Наедряваше и дрехата вече й беше тясна. Григорий прецени, че тя е някъде в средата на четвъртия месец от бременността. Гърдите и бедрата й се наливаха, а коремът й изпъкваше леко, но забележимо. Пищните й форми бяха сладко мъчение. Григорий се опита да не зяпа тялото й.

Една сутрин тя го посети, докато той разбъркваше две яйца в тиган над огъня. Той се бе отказал от кашата за закуска — нероденото дете на брат му имаше нужда от добра храна, за да расте силно и здраво. Повечето дни Григорий успяваше да сподели с Катерина нещо хранително — шунка или херинга, или любимото й, наденица.

Катерина винаги бе гладна. Седна на масата, отряза дебела филия черен хляб и я задъвка с нетърпение. С пълна уста го попита:

— Когато убият войник, кой получава неизплатените му надници?