Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Но какво щяха да правят на следващия ден? Бракът не можеше да остане в тайна завинаги. Валтер напускаше страната след два-три дни. С него ли щеше да замине? Страхуваше се, че ще опропасти кариерата му. Как биха могли да имат доверие в него, щом е женен за англичанка? Пък и ако наистина участва в сражения, ще е далеч от дома — какъв тогава е смисълът тя да заминава за Германия?

Въпреки всички неизвестни, Мод бе изпълнена със сладко вълнение.

— Госпожа Улридж — произнесе тя в празната спалня и се завъртя от радост.

Призори Мод стана и се разположи пред тоалетката си, за да напише писмо. Пазеше купчина от сините листа на Фиц в чекмеджето си, а слугите всеки ден пълнеха сребърната мастилница. Любими мой , започна тя, но се спря да помисли.

Зърна отражението си в овалното огледало. Косата й беше разбъркана, а нощницата — смачкана. Бръчки набраздяваха челото й, ъгълчетата на устата й бяха увиснали. Извади парче зеленчук измежду зъбите си. „Ако може да ме види сега, няма да иска да се жени за мен“, рече си тя. Тогава се сети, че ако се съгласи с плана му, той ще я види точно в този вид утре сутрин. Странна мисъл, плашеща и вълнуваща. Отново започна да пише:

Да, с цялото си сърце искам да се омъжа за теб. Но какво възнамеряваш да правим? Къде ще живеем?

Беше мислила за това през половината нощ. Препятствията изглеждаха огромни.

Ако останеш тук, ще те пратят в затворнически лагер. Ако отидем в Германия, никога няма да те видя, защото ще бъдеш далеч от дома, в армията.

Роднините им можеха да им създадат повече беди и от властите.

Кога ще кажем на семействата си за брака? Моля те, нека не е предварително, защото Фиц ще намери начин да ни спре. Дори след това ще има трудности с него и с баща ти. Кажи ми какво мислиш.

Обичам те повече от всичко.

Запечата плика и го адресира до апартамента му, който се намираше на четвърт миля от дома на Фиц. Позвъни на прислужницата си, която пристигна няколко минути по-късно. Казваше се Сандерсън, пълно момиче с широка усмивка. Мод я инструктира:

— Ако господин Улрих не е у дома, отиди до немското посолство на „Карлтън хаус теръс“. И в двата случая чакай да ти отговори. Ясно ли е?

— Да, милейди.

— Няма нужда да казваш на другите слуги къде отиваш.

По младото лице на Сандерсън се изписа притеснение. Много прислужници бяха съучастнички в интригите на господарките си, но Мод никога не беше имала тайни връзки и момичето не беше свикнало да мами.

— Какво да кажа на господин Граут, когато ме попита къде отивам?

Мод се позамисли.

— Кажи му, че отиваш да ми купиш някои женски неща.

Смущението щеше да потисне любопитството на Граут.

— Да, милейди.

Сандерсън излезе и Мод се облече.

Нямаше представа как ще успее да запази подобие на нормалност пред семейството си. Фиц може би нямаше да забележи настроението й — мъжете рядко биваха наблюдателни — но леля Хърм май подозираше нещо.

Слезе за закуска, макар че беше твърде напрегната и не усещаше глад. Леля Хърм ядеше пушена херинга и от миризмата й се догади. Пийна глътка кафе.

Брат й се появи след минута. И той си взе риба от бюфета, а после отвори Таймс. „Какво правя обикновено?“, запита се Мод. „Говоря за политика. И сега трябва да правя така.“

— Нещо интересно от снощи? — попита тя.

— Видях Уинстън след заседанието на правителството. Молим германското правителство да оттегли ултиматума към Белгия. — Фиц натърти с презрение на думата молим .

Мод не си позволи да изпита надежда.

— Значи ли това, че не сме се отказали напълно да търсим мир?

— Все едно сме го направили — отвърна брат й подигравателно. — Каквото и да мислят германците, едва ли ще променят позицията си заради една учтива молба.

— Удавникът и за сламка се хваща.

— Ние не се хващаме за сламки. Минаваме през обичайните приготовления преди обявяването на война.

„Прав е“, унило помисли тя. Всички правителства биха желали да кажат, че не са искали войната, обаче са били принудени да се намесят в нея. Не личеше Фиц да се тревожи за собствената си безопасност и че тази дипломатическа фехтовка може да го рани смъртоносно. Мод копнееше да го защити и в същото време й идеше да го удуши заради глупавото му упорство.

За да се разсее, прегледа Манчестър гардиън . Съдържаше реклама на една страница на Лигата за неутралитет: „Британци, изпълнете дълга си и пазете страната си далеч от тази глупава и нечестива война.“ Мод се радваше, че още има хора, които мислят като нея. Ала нямаше изгледи те да надделеят.