Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Единствен лидерът на Лейбъристката партия възрази.

— Мисля, че той греши — каза Рамзи Макдоналд, имайки предвид Грей. — Мисля, че правителството, което той представлява и чиято гледна точка изразява, греши. Мисля, че историята ще отсъди, че грешат.

Никой обаче не слушаше. Някои депутати вече си тръгваха. Галерията също се изпразваше. Фиц се изправи и останалите с него последваха примера му. Мод безучастно тръгна с него. Долу Макдоналд продължаваше:

— Ако почитаемият господин беше дошъл тук днес, за да ни каже, че нашата страна е в опасност, не би ни интересувала партийната му принадлежност, нито класовата, щяхме да го подкрепим… Но какъв е смисълът да говорим как ще се притечем на помощ на Белгия, след като това ще ни въвлече в общоевропейска война?

Мод излезе от галерията и не чу останалото.

Това беше най-лошият ден в живота й. Страната й щеше да поведе ненужна война, брат й и любимият й щяха да рискуват живота си, а тя щеше да е разделена с годеника си може би завинаги. Всяка надежда бе загубена. Отчаянието на Мод беше пълно.

Заслиза по стълбището след Фиц.

— Много любопитно, Фиц, скъпи — рече леля Хърм учтиво, сякаш я бяха завели на изложба, оказала се по-интересна от очакваното.

Валтер хвана Мод за ръката и я задържа. Тя остави още трима-четирима души да ги подминат, така че Фиц да не чува. Само че не беше готова за това, което последва.

— Омъжи се за мен — тихо каза Валтер.

Сърцето й запрепуска.

— Какво? — прошепна тя. — Как?!

— Моля те, омъжи се за мен утре.

— Не може…

— Имам специално разрешение. — Той потупа вътрешния си джоб. — В петък отидох до Службата по гражданското състояние в Челси.

Мислите на Мод бяха напълно объркани.

— Съгласихме се да почакаме — успя да каже само Мод и веднага съжали за думите си.

Но Валтер имаше отговор:

— Чакахме. Кризата приключи, всичко е решено. Твоята страна и моята ще са във война утре или вдругиден. Трябва да напусна Великобритания. Искам да се оженя за теб, преди да замина.

Не знаем какво ще се случи!

— Наистина не знаем. Но каквото и да е бъдещето, искам ти да си моя съпруга.

— Но… — Мод замълча. Защо възразяваше? Той беше прав. Никой не знаеше какво ще се случи, но това сега нямаше значение. Искаше да е негова съпруга и никое възможно бъдеще не би променило това.

Преди да успее да каже друго, вече бяха слезли и пристъпиха в централното фоайе, където тълпата жужеше развълнувано. Отчаяно й се искаше да зададе още въпроси на Валтер, но Фиц галантно настоя да изпрати нея и леля Хърм до колата заради навалицата. На площада Фиц им подаде ръка да влязат в лимузината. Шофьорът завъртя манивелата, двигателят забоботи и колата плавно потегли. Фиц и Валтер останаха на тротоара заедно със зяпачите в очакване да чуят каква ще е съдбата им.

Мод искаше да бъде съпруга на Валтер. Единствено в това бе сигурна. Докато въпросите и спекулациите се въртяха в главата й, тя се съсредоточи върху тази мисъл. Дали да се съгласи с плана му или да изчака? Ако се съгласи да се омъжи утре, на кого да каже? Къде ще отидат след церемонията? Заедно ли ще живеят? Къде?

Същата вечер, преди да седне на масата, Мод получи от прислужницата си плик на сребърен поднос. В него имаше само един лист плътна кремава хартия, покрит в синьо с прецизния равен почерк на Валтер.

Шест следобед.

Любима моя,

В три и половина ще те чакам в кола на улицата срещу дома на Фиц. Ще водя със себе си нужните двама свидетели. Регистраторът ще ни приеме в четири. Вече съм наел стая в хотел „Хайд“, за да можем да отидем там, без да се бавим във фоайето. Ще сме господин и госпожа Улридж. Носи воал.

Обичам те, Мод.

С трепереща ръка Мод остави плика върху полирания махагон на тоалетката. Дишаше учестено. Гледаше тапета с флорални мотиви и се мъчеше да сложи ред в мислите си.

Добре беше подбрал времето — следобедът бе тихо време когато тя щеше да може да се измъкне незабелязано. Леля Хърм си поспиваше след обяд, а Фиц щеше да е в Камарата на лордовете.

Брат й не биваше да знае предварително, защото щеше да опита да я спре. Можеше просто да я затвори в стаята й. Или дори да я прати в лудница. Богат мъж от висшето общество можеше да направи това с роднина от женски пол без особени трудности. Фиц трябваше само да намери двама лекари, съгласни с него, че тя е луда, за да се жени за германец.

Нямаше да каже никому.

Фалшивото име и воалът показваха, че и Валтер смяташе да е потаен. Хайд беше дискретен хотел в Найтсбридж, където нямаше как да срещнат познати. Потрепера от очакването на нощта с Валтер.