Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Според Мод дворецът олицетворяваше викторианската обсебеност по декорациите. Каменните повърхности бяха покрити с изкусни ваяния, лампериите наподобяваха драпирани тъкани, плочите по пода бяха разноцветни, стъклото — изрисувано, а килимите — със сложни мотиви.

Макар да беше почивен ден, Камарата заседаваше и мястото беше пълно с депутати и перове, повечето в обичайното си за парламента облекло — черен редингот и цилиндър от черна коприна. Само лейбъристите не спазваха етикета и носеха всекидневни костюми или туид.

Мод знаеше, че мирната фракция още е с мнозинство в кабинета. Миналата нощ Лойд Джордж беше убедил останалите в правотата си. Правителството нямаше да се меси, ако Германия извършеше само техническо нарушение на белгийските граници.

За щастие италианците бяха обявили неутралитет, като се бяха позовали на договора си с Австрия, според който трябваше да я подкрепят само в отбранителна война. А австрийските действия срещу Сърбия бяха отчетливо нападателни. „Засега само Италия демонстрираше някакъв здрав разум“, рече си Мод.

Фиц и Валтер чакаха в осмоъгълното Централно фоайе. Мод веднага започна:

— Не съм чула какво е станало тази сутрин в кабинета. А вие?

— Още три оставки — отговори й Фиц. — Морли, Саймън и Бьошан.

И тримата бяха против войната. Мод беше едновременно обезсърчена и объркана.

— А Лойд Джордж — не?

— Не.

— Странно. — Мод усети злокобен хлад. Да не би да имаше разцепление в мирната фракция? — Какво е намислил Лойд Джордж?

— Не знам, но мога да предположа — каза Валтер мрачно. — Снощи Германия е поискала свободно минаване през Белгия за войските ни.

Мод не можа да си поеме дъх.

Валтер продължи:

— Белгийският кабинет е заседавал от девет вечерта вчера до четири часа тази сутрин. Накрая са отказали искането и са решили да се бият.

Ужасяващо.

— Значи Лойд Джордж е сгрешил — германската армия няма просто да извърши техническо нарушаване на белгийската граница — обобщи Фиц.

Валтер не отговори и само безсилно разпери ръце.

Мод се боеше, че бруталният немски ултиматум и безразсъдният отказ на белгийците може да са подкопали мирната фракция в кабинета. Белгия и Германия твърде много приличаха на Давид и Голиат. Лойд Джордж имаше нюх за общественото мнение — усещаше ли, че настроението се променя?

— Трябва да заемем местата си — каза Фиц.

Изпълнена с нервно очакване, Мод мина през малка врата и се изкачи по едно дълго стълбище до галерията за посетителите с изглед към Камарата на представителите. Тук заседаваше правителството на Британската империя. В това помещение се решаваха въпроси на живот и смърт за 444-те милиона души, които живееха под някаква форма на британско управление. Винаги, щом дойдеше тук, Мод се изумяваше колко е малко, по-тясно от най-обикновена лондонска църква.

Управляващи и опозиция заемаха няколко амфитеатрално разположени реда пейки. Според легендата, разстоянието между двете групи беше с дължината на два меча, за да не могат опонентите да се бият. Обичайно на дебатите не присъстваха повече от дузина депутати, удобно седнали на зелената кожена тапицерия. Днес обаче пейките не можеха да поберат всички и някои от депутатите стояха на входа. Само първите редове бяха празни, запазени за министрите от кабинета и лидерите на опозицията.

„Важно е, че днешният дебат ще се проведе тук, а не в Камарата на лордовете“, помисли Мод. Всъщност мнозинството перове, подобно на Фиц, гледаха от галерията. Камарата на представителите получаваше властта си от това, че членовете й бяха избираеми, макар едва около половината пълнолетни мъже да имаха право на глас, а жените нямаха. Аскуит беше прекарал по-голямата част от мандата си в битка с лордовете, особено относно предложението на Лойд Джордж всички възрастни хора да получават малки пенсии. Споровете бяха ожесточени, ала всеки път представителите печелеха. Реалната причина според Мод беше, че английската аристокрация се ужасява да не би да се повтори и тук френската революция, затова в крайна сметка приемаха компромисни решения.

Дойдоха и хората за предните пейки и на нея незабавно й направи впечатление атмосферата сред либералите. Аскуит се усмихваше на някаква закачка на квакера Джоузеф Пийз, а Лойд Джордж говореше със сър Едуард Грей.

— Божичко — продума Мод.

— Какво има? — попита седналият до нея Валтер.

— Виж ги. Всички са заедно. Преодолели са различията си.