Элизабет Костова - Историкът

Тургут прочете мислите по лицето ми и побърза да обясни.

— Това, приятели мои, е ведомост за разходите на военната кампания срещу Ордена на дракона. Съставена е в едно градче на южния бряг на Дунава от местния чиновник, отговарял за харченето на султанските пари в онази област — с други думи, това е служебен доклад. През XV век бащата на Дракула — Влад Дракул, вкарал Османската империя в големи разходи, нали разбирате. Въпросният чиновник поръчал ризници и — как се казваше? — ятагани за триста мъже, които били наети да охраняват границата по Западните Карпати, за да не би местните да се разбунтуват; купил им дори и коне. Ето — дългият му пръст посочи най-долу в текста — тук пише, че Влад Дракул им излиза скъпо и че е… противна напаст, която създава на пашата повече разходи, отколкото е склонен да поеме. Пашата ужасно съжалявал, много бил нещастен и желаел дълъг живот на Несравнимия в името на Аллах.

С Хелън се спогледахме и ми се стори, че в очите и прочетох малко от собственото ми страхопочитание. Това ъгълче на историята беше истинско като плочите на пода под краката ни или дървения плот на масата под ръцете ни. Хората, на които се беше случило всичко това, съвсем като нас са живели, дишали, чувствали, мислили, а после са умрели — както щеше да стане и с нас. Отместих очи, неспособен да гледам пламъка на вълнението по силното й лице.

Тургут беше свил пергамента и отваряше следващия пакет, в който имаше още два свитъка.

— Това е писмо от влашкия паша, в което той обещава на султан Мехмед да му изпрати всички документи за Ордена на дракона, които успее да намери. А това е отчет за търговията по Дунава през 1461 година, недалеч от земите, където е властвал Орденът на дракона. Нали разбирате, границите в този район не са били точно определени — непрекъснато са се местели. Тук се изброяват коприни, подправки и коне, необходими на пашата, за да ги размени срещу вълна от овчарите в областта му.

Следващите два свитъка също съдържаха подобни отчети. После Тургут отвори един по-малък пакет, в който имаше плоска скица върху пергамент.

— Карта — обясни той.

Неволно се протегнах към куфарчето си, където лежаха рисунките и бележките на Роси, но Хелън поклати глава едва забележимо. Разбрах посланието й — още не познавахме Тургут достатъчно добре, за да му поверим всичките си тайни. Поне не засега, поправих се наум; в края на краищата, човекът очевидно беше споделил с нас всичко, което знаеше.

— Така и не успях да разбера какво означава тази карта, приятели — каза ни Тургут. В гласа му звънна съжаление и той поглади мустаците си замислено. Внимателно огледах пергамента и с потрес разпознах точното, макар и избледняло съответствие на първата карта, която Роси беше прерисувал с дългите полумесеци на планините и виещата се река на север от тях. — Не прилича на нито едно място, което познавам, а и няма как да, знаем — как се казваше — мащаба на картата, нали разбирате. — Той я остави настрана. — Ето ви и още една карта, която като че ли дава по-близък план на местността от първата карта.

Знаех, че е точно така — вече ги бях виждал, а възбудата ми растеше.

— Мисля, че това са планините в западната част на предната карта, нали? — той въздъхна. — Няма никакви други сведения, виждате, че почти няма надписи, освен няколко стиха от Корана и това странно мото — преди време внимателно го преведох — пише нещо като „Тук той намери приют в злото. Читателю, изрови го с думи“.

Стреснато протегнах ръка да го спра, но Тургут изговори всичко много бързо и ме хвана неподготвен.

— Не! — изкрещях аз, но беше твърде късно и Тургут ме погледна изненадано. Хелън гледаше ту единия, ту другия, а господин Ерозан вдигна глава от работата си в другия край на стаята и също се втренчи в мен.

— Извинете — прошепнах аз, — но съм толкова впечатлен от тези документи. Те са така… интригуващи.

— О, радвам се, че ви е интересно — Тургут направо сияеше под сериозното си изражение. — Тези думи наистина звучат заклинателно. Направо те — нали разбирате? — жегват.

В този миг в стаята се чуха крачки. Огледах се нервно, почти готов да видя самия Дракула, както и да изглеждаше всъщност, но се появи само един дребничък човек с бяла шапчица и занемарена сива брада. Господин Ерозан отиде до вратата да го поздрави, а ние се върнахме към документите. Тургут извади от кутията още един пергамент.

— Това е последният документ тук — каза той. — Така и не успях да го разгадая. В каталога на библиотеката е посочен като библиография за Ордена на дракона.