Элизабет Костова - Историкът

Нещо светна на лицето му през здрача в стаята, може би беше просто блясъка на горящите му очи. Той пое с нечовешката си, но властна крачка назад към камината и там отново видях топла храна и напитки, включително димящ чай, който донякъде облекчи болката в измръзналите ми крайници. Дракула седеше, вперил поглед в бездимния огън, с изправена глава на широките рамене. Без да искам се сетих за обезглавения му труп — по този въпрос всички източници бяха единодушни. Как крепеше главата си сега или всичко беше илюзия? Яката на елегантната му туника стърчеше високо до брадичката му, а тъмните му къдрици се спускаха по нея и падаха по раменете му.

— Сега — каза той, — набързо да разгледаме.

Той пак запали свещите и аз го последвах от маса на маса, докато палеше фенерите:

— Така ще ни е по-лесно да четем.

Не харесвах играта на светлината по лицето му, докато се навеждаше над всеки нов пламък, затова се опитвах да гледам встрани по заглавията на книгите. Стоях пред редиците от свитъци и книги на арабски, които бях видял по-рано, когато той застана до мен. За мое облекчение остана на около метър и нещо встрани, но въпреки това от него се носеше остра миризма и с мъка овладях погнусата си. Трябва да съхраня разума си, мислех си аз; кой знае какво щеше да донесе нощта.

— Виждам, че си открил една от най-ценните ми находки — говореше той. В студения му глас се долавяше доволно ръмжене. — Това са османските ми придобивки. Някои от тях са много стари, от първите дни на дяволската им империя, а тази лавица тук съдържа томовете от последното им десетилетие — усмихна се той на треперливата светлина. — Не можеш да си представиш с какво удоволствие наблюдавах краха на цивилизацията им. Вярата им не умря, разбира се, но султаните им са завинаги в отвъдното, а аз ги надживях.

За миг помислих, че ще се засмее, но следващите му думи бяха сериозни:

— Тук са великите книги, в които султаните са наредили да опишат земите им. Тук — той докосна крайчеца на един свитък — е историята на Мехмед, да изгние в ада дано, от един християнски историк, който после му станал душеприказчик. И той да изгние в ада дано. Опитах се лично да го намеря, историка имам предвид, но умря, преди да го докопам. Тук са историите на походите на Мехмед, разказани от ласкателите му, и на падението на Великия град. Не разбираш ли арабски?

— Съвсем малко — признах аз.

— Ясно — той изглеждаше развеселен. — Имах възможността да науча езика и писмото им, докато им бях затворник. Нали знаеш, че съм им бил пленник?

Кимнах, като се стараех да не го гледам в лицето.

— Да, собственият ми баща ме предаде на бащата на Мехмед като залог, че няма да води война срещу империята. Представяш ли си, Дракула — пионка в ръцете на неверниците. Там не си губих времето — научих за тях всичко, което успях, за да мога всичките да ги надмина. Тогава се заклех, че ще правя история, а няма да бъда нейна жертва. — Гласът му беше толкова жесток, че пряко волята си погледнах към него и видях страховития пламък по лицето му, омразата, острата крива извивка на устата му под дългите мустаци. После той наистина се засмя и този звук бе не по-малко ужасяващ. — Аз тържествувам, а тях ги няма — сложи той ръка на една изящно изработена кожена подвързия. — Султанът толкова се страхуваше от мен, че даже основа орден от своите воини да ме преследва. Още има неколцина от тях, някъде из Цариград — досадници. Но те намаляват, редиците им все повече отъняват, а моите слуги се множат по цялото земно кълбо. — Той изправи могъщата си снага. — Ела. Ще ти покажа другите си съкровища, а ти ще ми обясниш как мислиш да ги каталогизираш.

Той ме поведе от една секция в друга, като ми показваше най-редките придобивки, и видях, че предположението ми за логиката на подредбата им е правилна. Един шкаф, например, съдържаше наръчници по изтезания, някои от тях още от античния свят. Минаваха от средновековните английски затвори през стаите за мъчения на Инквизицията чак до експериментите на Третия райх. Някои от ренесансовите томове съдържаха гравюри на инструменти за мъчения, други — рисунки на човешкото тяло. Следващият раздел беше посветен на църковните ереси, за чиито последователи бяха предназначени много от предишните наръчници по изтезания. Друг ъгъл беше запазен за алхимията, следващият — за чародействата, после — за философски трудове с най-обезпокоителен характер.

Дракула спря пред един рафт на огромната библиотека и нежно положи ръка върху него.