Элизабет Костова - Историкът

Здесь есть возможность читать онлайн «Элизабет Костова - Историкът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Историкът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Историкът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."

Историкът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Историкът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Добре — най-после изрече той.

Глава 6

Разбираш ли, каза баща ми, в нощта, когато Роси ми даде книжата си, аз го оставих усмихнат на вратата на кабинета му, но щом се обърнах, бях обзет от желание да го задържа, да се върна и да поговоря с него още малко. Знаех, че всичко е само плод на странния ни разговор, най-странния в моя живот, затова потиснах импулса си. Двама докторанти от нашия факултет минаха край мен, потънали в разговор, и поздравиха Роси точно преди да затвори вратата си, а после бързо слязоха по стълбите зад гърба ми. Оживеният им разговор ме убеди, че животът продължава както обикновено, но неприятното чувство остана. Книгата с дракона сякаш прогаряше куфарчето ми отвътре, а сега и Роси беше добавил своите запечатани документи. Чудех се дали да не ги прегледам по-късно тази нощ на бюрото в тесния ми апартамент. Бях изтощен; усещах, че нямам сили да узная съдържанието им.

Освен това подозирах, че утрото и дневната светлина ще ми възвърнат увереността и здравия разум. Може би като се събудя, изобщо няма да вярвам в историята на Роси, макар да бях убеден, че тя ще ме преследва, независимо дали й вярвам или не. А и как, питах се — вече навън, докато крачех под кабинета на Роси и неволно хвърлих едно око към още светещия му прозорец, — как бих могъл да не вярвам на професора си за собствените му трудове? Нима това не поставяше под въпрос цялата работа, която сме вършили заедно? Сетих се за първите глави от дисертацията ми, подредени на бюрото у дома на спретнати купчини от чисто преписани на машина страници, и потреперих. Ако не вярвах на разказа на Роси, щяхме ли да продължим общата си работа? Дали не трябва да приема, че е луд?

Може би точно защото си мислех за Роси, докато минавах под прозорците му, ми направи впечатление, че лампите в кабинета му още светят. И тъкмо стъпих върху светлото петно, което те хвърляха на улицата, водеща към моя квартал, то — въпросното светло петно — просто изчезна под краката ми. Стана за части от секундата, но ужасът ме завладя моментално от главата до петите. Само преди миг бях потънал в мисли, крачещ по осветената от прозорците му улица, а сега стоях, застинал на място. Почти едновременно осъзнах две необичайни неща. Първо, че никога не бях виждал светлина от прозорците му точно на това място, между готическите сгради на факултета, макар че хиляди пъти съм минавал оттук. И никога не съм я виждал, защото досега не е била видима. Този път се виждаше, защото всички улични лампи внезапно бяха угаснали. Стоях сам на улицата, из която още кънтеше самотно звукът от последната ми стъпка. Като изключим накъсаните снопове светлина от кабинета, в който само преди десетина минути бях седял и говорил, улицата беше тъмна.

Когато спрях, парализиращо ме завладя и второто прозрение, ако изобщо може да се каже кое е първо, кое — второ. Казвам завладя, защото то просто се яви пред очите ми, а не в ума или инстинктите ми. В мига, в който замръзнах на мястото си, лампите в кабинета на моя учител изгаснаха. Сигурно ти се струва съвсем нормално: работното време приключва и последният професор в сградата изгася лампите в кабинета си, затъмнявайки и улицата, случайно останала без осветление. На мен обаче не ми изглеждаше така. Изобщо нямах чувството, че някой просто угаси лампите. Напротив — сякаш нещо влетя през прозореца зад мен и затъмни прозорците. А улицата вече беше съвсем тъмна.

Затаих дъх. Уплашен и несигурен, се обърнах и погледнах черните прозорци, невидими над мрачната улица, и без да помисля, хукнах обратно. Вратата, през която бях излязъл, беше здраво заключена. По фасадата на сградата не светеше нито един прозорец. По това време вратата може би се заключваше автоматично след всеки, който излезе — това беше напълно в реда на нещата. Стоях там, колебаех се дали да не изтичам да проверя и останалите врати, но внезапно уличното осветление се включи и се почувствах идиотски. Двамата докторанти, които излязоха след мен, не се виждаха, сигурно бяха тръгнали в различна посока.

Друга групичка студенти обаче мина наблизо и се понесе смях — улицата вече не беше празна. Ако сега Роси излезе, както можеше да се очаква, щом току-що е угасил лампите и е заключил вратата на кабинета си, какво ще си помисли, като ме види да стърча тук? Каза ми, че не иска повече да обсъждаме онази тема. Как бих могъл да му обясня ирационалния си страх, обзел ме там пред вратата му, след като той сложи точка на разговора — може би на всички зловещи разговори? Засрамено се обърнах и забързах към къщи, за да не ме настигне на улицата. У дома оставих плика в куфарчето си, без да го докосна и спах, макар и неспокойно, цяла нощ.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Историкът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Историкът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Элизабет Боуэн - Последнее фото
Элизабет Боуэн
Элизабет Боуэн - Соловей
Элизабет Боуэн
Элизабет Джордж - Расплата кровью
Элизабет Джордж
Элизабет Костова - Историк
Элизабет Костова
Елізабет Костова - Історик
Елізабет Костова
Елізабет Костова - Викрадачі
Елізабет Костова
Элизабет Костова - Похищение лебедя
Элизабет Костова
Отзывы о книге «Историкът»

Обсуждение, отзывы о книге «Историкът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x