Элизабет Костова - Историкът

— Разбира се — усмихна му се Хелън.

— Кой друг? Не мисля, че познавам други преподаватели, които още да работят там. Но името ви, професоре, е много интересно. Чувал съм това име. В Съединените щати — той отново се обърна към мен и после към Хелън; с притеснение забелязах, че Ранов отново съсредоточи погледа си върху нас — работи един прочут историк на име Роси. Да не би да ви е роднина?

За мое удивление Хелън се изчерви. Реших, че сигурно не й е приятно да признае роднинската си връзка с него публично, или че се съмнява дали е редно да я оповестява, или че вероятно е доловила внезапния интерес на Ранов към разговора.

— Да — каза тя кратко. — Бартоломю Роси ми е баща.

Помислих си, че Стойчев би трябвало естествено да се почуди защо дъщерята на един английски историк твърди, че е румънка и е израсла в Унгария, но и да имаше такива въпроси, той ги запази за себе си.

— Да, точно това беше името. Книгите му са отлични — при това върху такъв широк кръг от теми! — той се плесна по челото. — Когато прочетох някои от ранните му статии, даже реших, че от него би излязъл отличен историк на Балканите, но виждам, че е изоставил тази област и се е заровил в много други.

С облекчение установих, че Стойчев познава трудовете на Роси и ги цени; това може би щеше да ни издигне в очите му и да ни улесни в опита да спечелим симпатиите му.

— Да, наистина — казах аз. — Всъщност професор Роси е не само баща на Хелън, но и мой научен ръководител — работя с него по дисертацията си.

— Какъв късмет — Стойчев скръсти набраздените си с изпъкнали вени ръце. — Каква е темата на дисертацията ви?

— Ами — започнах аз и дойде мой ред да се изчервя. Надявах се всички тези смени на цветовете по лицата ни да останат незабелязани за Ранов. — Пиша за холандските търговци през XVII век.

— Забележително — каза Стойчев. — Много интересна тема. Тогава какво ви води в България?

— Дълга история — казах аз. — Двамата с мис Роси се запалихме по едно изследване върху връзките между България и православната общност в Истанбул след покоряването на града от османците. Макар че това представлява отклонение от темата на дисертацията ми, решихме да напишем няколко статии по въпроса. Всъщност неотдавна изнесох лекция в Будапещенския университет за историята на… части от Румъния под османско владичество. — Веднага разбрах, че това беше грешка; може би Ранов не знаеше, че освен в Истанбул сме били и в Будапеща. Хелън обаче запази присъствие на духа и аз последвах примера й. — Много бихме искали да довършим изследването си тук, в България, и си помислихме, че можете да ни помогнете.

— Разбира се — каза търпеливо Стойчев. — Може би ще ми кажете точно какво ви интересува от историята на нашите средновековни манастири и поклонническите маршрути, особено през петнайсети век. За българската история това е удивителен период. Знаете, че през 1393 година България пада под османско робство, макар че някои области на страната успяват да запазят свободата си по-дълго, дори през по-голямата част от XV век. Оттогава местната духовност и култура успели да се съхранят до голяма степен благодарение на манастирите. С радост виждам, че се интересувате от манастирите, защото те са едни от най-богатите извори на българското историческо наследство. — Той поспря и отново сключи ръце, като че ли изчакваше да види доколко тази информация вече ни беше позната.

— Да — казах аз. Нямаше какво да се прави. Трябваше да отворим дума поне за някаква част от същинските ни дирения въпреки присъствието на Ранов. В края на краищата, ако го помолех да ни остави насаме, само щях още повече да задълбоча съмненията му в целите на посещението ни тук. Единствената ни надежда беше да маскираме въпросите си колкото се може по-научно и безлично. — Смятаме, че през XV век са съществували интересни връзки между православната общност в Истанбул и българските манастири.

— Разбира се, че е така — каза Стойчев, — особено след като Мехмед Завоевателя предава Българската църква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Преди това, естествено, църквата ни е била независима, със собствен патриарх във Велико Търново.

Заля ме вълна от благодарност към този човек с огромната му ерудиция и чудесните уши. Моите забележки бяха едва ли не безсмислени, но въпреки това той им отговаряше с внимателна — и изчерпателна — вежливост.

— Именно — казах аз, — а ние най-вече се интересуваме… намерихме едно писмо… нали неотдавна бяхме в Истанбул… — грижливо избягвах да погледна към Ранов — и намерихме едно писмо, свързано с България… за група монаси, които пътували от Константинопол към някакъв манастир в България. За една от статиите ни е необходимо да открием по какъв маршрут са пристигнали в България. Може би са дошли тук на поклонение… но не сме съвсем сигурни.