Элизабет Костова - Историкът

Конете са уморени след изкачването на планините и затова и утре ще останем да пренощуваме тук. Самите ние се посъвзехме благодарение на службите в тяхната църква, където се съхраняват две икони на пречистата Богородица, които творят чудеса вече от осемдесет години. На едната още се виждат чудотворните сълзи, които Богородица проляла за един грешник и които сега са се превърнали в драгоценни бисери. Горещо й се помолихме да бди над пътя ни, да стигнем големия град по живо, по здраво и дори и в столицата на врага да намерим убежище, от което да изпълним задачата си.

Оставам Ваш смирен служител в името на Отца, Сина и Светия дух,

Отец Кирил,

Мисля, че и двамата с Хелън бяхме стаили дъх, докато Стойчев четеше на глас. Той превеждаше бавно и методично, с впечатляваща вещина. Тъкмо се канех да възкликна, че несъмнено двете писма са свързани, когато отдолу се понесе тропот по дървените стълби и всички вдигнахме глави.

— Връщат се — каза тихо Стойчев. Той прибра писмото и временно взе с него и нашето, за да го пази. — Мистър Ранов ви е прикрепен като водач ли?

— Да — отвърнах бързо, — но изглежда дълбоко се интересува от работата ни тук. Трябва да ви разкажем много неща за проучванията ни, но всичко е поверително и… — тук млъкнах.

— Опасно? — попита Стойчев и обърна красиво остарялото си лице към нас.

— Как разбрахте? — не успях да скрия удивлението си. Не бяхме казали нищо, което да навежда на мисълта за опасност.

— Ех — поклати глава той и във въздишката му долових толкова дълбок опит, че съжалих, задето няма да мога да се потопя в него. — И аз трябва да ви разкажа нещо. Не съм очаквал, че някога ще видя още едно от тези писма. Не казвайте нищо на Ранов, доколкото е възможно.

— Не се тревожете — поклати глава Хелън и двамата за миг си размениха усмихнати погледи.

— Тихо — меко каза Стойчев. — Ще се погрижа да получим възможност отново да си поговорим.

Ирина и Ранов влязоха в гостната с подрънкване на съдове и Ирина се зае да сервира чашите и бутилка кехлибарена течност. Ранов се появи след нея и носеше един хляб и чиния бял боб. Усмихваше се и изглеждаше почти опитомен. Искаше ми се да благодаря на племенницата на Стойчев. Тя удобно настани вуйчо си в стола му, покани и нас да седнем и чак тогава осъзнах колко много съм огладнял от сутрешната ни екскурзия.

— Е, скъпи гости, чувствайте се като у дома си. — Стойчев махна с ръка към масата, като че ли беше трапезата на константинополския император. Ирина наля ракия — само ароматът й можеше да убие някое по-дребно животно — и той вдигна тост, а широката му усмивка с пожълтелите зъби искрено светеше. — Наздраве за дружбата на учените от целия свят.

Всички ентусиазирано отвърнахме на тоста, само Ранов иронично вдигна чаша и ни огледа.

— Да се надяваме, че науката ви ще умножава знанията на Партията и народа — каза той и леко ми се поклони. Думите му едва не ми развалиха апетита; дали говореше най-общо или наистина възнамеряваше да умножи знанията на Партията чрез нещо конкретно от онова, което ние знаехме? За всеки случай върнах поклона и изгълтах ракията си. Реших, че това нещо може да се пие само бързо и наистина, изгарянията трета степен, които получих по гърлото си, бързо бяха изместени от приятна топлина. Ако изпия достатъчно от тази напитка, помислих си аз, има опасност да харесам даже и Ранов.

— Радвам се, че имам възможност да си поговоря с колеги, които се интересуват от нашата средновековна история — каза ми Стойчев. — Може би с мис Роси ще ви е интересно да присъствате на празника, който отбелязва деня на двама от най-великите ни мъже от средновековния период. Утре е денят на Кирил и Методий, създателите на славянската писменост. На английски четете името Сирил и наричате азбуката сирилска, докато ние й казваме кирилица в чест на монаха Кирил, който измислил букви за славянския език.

За момент се обърках, като реших, че Стойчев говори за нашия отец Кирил, но той продължи речта си и тогава разбрах какво има предвид и колко е находчив.

— Днес следобед съм доста зает — каза той, — но ако искате, минете утре, когато за празника ще дойдат на гости някои от бившите ми студенти и тогава ще мога да ви разкажа още за Кирил.

— Много мило от ваша страна — каза Хелън. — Не бихме искали да ви отнемаме повече време, но за нас ще е чест да ви гостуваме на празника. Нали може да се уреди, другарю Ранов?

Това „другарю“ не убягна на Ранов, който й се намръщи над втората си чаша ракия.