Элизабет Костова - Историкът

Гласът на Хелън прекъсна обърканите ми мисли. Тя се наведе напред, пребледняла и с широко отворени очи, но въпросът й беше спокоен и във висша степен практичен, толкова практичен, че не успях веднага да го схвана.

— Професор Бора — каза тя бавно, — на колко сте години?

Той й се усмихна.

— Ех, скъпа мадам, ако питате дали съм на петстотин години, отговорът — за щастие — е не. Работя за Негово Величество султан Мехмед II, Славния Покровител на Мирозданието, но никога не съм имал несравнимата чест да се запозная с него.

— Какво, за Бога, се опитваш да ни кажеш? — избухнах аз.

Тургут отново се усмихна и Селим меко ми кимна.

— Не смятах изобщо да ви разказвам тези неща — изрече Тургут. — Вие, обаче, ни доверихте толкова много тайни и сега, когато ти, приятелю, зададе този проницателен въпрос, ние също ще ви отговорим. Роден съм по най-нормален начин през 1911 година и се надявам да умра по също толкова нормален начин в постелята си през — ами, да речем към 1985 година — Той се разсмя. — Така или иначе, хората в моето семейство от край време са дълголетници, така че сигурно и аз ще бъда прокълнат да седя на този диван, докато така остарея, че вече за нищо няма да ме броят. — Той обви раменете на мисис Бора с ръка. — Мистър Аксой също е на годините, на които изглежда. В нас няма нищо необикновено. Онова, което ще ви разкажа, е най-голямата тайна, която мога да поверя някому, и вие трябва да я пазите, каквото и да стане. Ние сме част от султанската Гвардия на полумесеца.

— Не мисля, че съм чувала за нея — каза Хелън и се намръщи.

— Не, мадам професоре, не сте — Тургут хвърли бърз поглед към Селим, който седеше и търпеливо слушаше, като очевидно се мъчеше да следи разговора ни, а зелените му очи бяха спокойни като езерна вода. — Убедени сме, че никой не е чувал за нея освен членовете й. Възникнали сме като тайна гвардия, избрана сред най-добрите еничари.

Тогава изведнъж си спомних онези каменни младежки лица с огнени очи, които видях на картините в двореца Топкапъ, скупчени в яки редици край трона на султана, достатъчно близо, за да скочат върху евентуалния убиец — или всъщност върху всекиго, който е изгубил благоволението на султана.

Тургут явно четеше мислите ми, защото кимна:

— Виждам, че сте чували за еничарите. Е, приятели, през 1477 година Мехмед, Великолепния и Славния, привиква при себе си двайсет офицери между най-доверените и най-добре образованите от своя корпус и тайно им предава новия символ на Гвардията на полумесеца. Дал им само една задача — която трябвало да изпълнят дори и с цената на живота си. Задачата била да спрат Ордена на дракона и набезите му в нашата велика империя, да заловят и убият неговите членове, където и да се намират.

Двамата с Хелън едновременно поехме дъх, но този път аз се окопитих преди нея.

— Гвардията на полумесеца е създадена през 1477 година — годината, в която монасите са дошли в Истанбул! — опитвах се да сглобя мозайката, докато говорех. — Но император Сигизмунд основава Ордена на дракона много преди това — през 1400 година, нали?

— През 1408 година, ако трябва да сме точни, приятелю. Разбира се. И преди 1477 година Орденът на дракона със своите войни срещу империята вече е бил сериозен проблем за султаните.

През 1477 година обаче Негово Величество Славния Покровител на Мирозданието решил, че набезите на Ордена на дракона може да станат още по-опасни в бъдеще.

— Какво имате предвид? — ръката на Хелън, неподвижно отпусната в моята, беше студена.

— Дори и нашият устав не го казва направо — призна Тургут, — но аз съм убеден, че султанът неслучайно е основал Гвардията само няколко месеца след смъртта на Влад Цепеш. — Той сключи ръце като за молитва — макар че, спомних си аз, неговите прадеди са се молили прострени по лице на земята. — Уставът ни казва, че Негово Великолепие е основал Гвардията на полумесеца, за да преследва Ордена на дракона, най-презряния враг на величествената му империя, през времето и пространството, по суша и море, дори отвъд смъртта.

Тургут се наведе, очите му святкаха, а сребристата му грива бясно се тресеше.

— Според моята теория Негово Славно Величество е предчувствал или дори е знаел за опасността, която Влад Дракула може да донесе на империята след своята смърт. — Той причеса косата си назад. — Както виждаме, по същото време султанът е основал и своята сбирка с документи за Ордена на дракона — архивът не е бил таен, но се използва тайно от нашите членове и до ден-днешен. А сега това прекрасно писмо, което Селим ни намери, а и вашата народна песен, мадам — това са нови доказателства, че Негово Славно Величество е имал много основания да се тревожи.