Элизабет Костова - Историкът

— Смятате, че тези монаси, ако са същите, са донесли чумата в града?

— Това, разбира се, не можем да кажем — призна Тургут, — но ако вашата песен описва същата група монаси…

— Хрумна ми нещо — Хелън остави чашата си. — Не мога да си спомня, Пол, дали ти разказах това, но Влад Дракула е бил един от първите военни стратези, който употребил — как да кажа? — болестите като оръжие.

— Биологична война — допълних аз. — Хю Джеймс ми каза.

— Точно така — тя сгъна крака под себе си. — По време на султанските набези във Влахия Дракула изпращал в османските лагери болни от чума или от едра шарка, преоблечени като турци. Така те умирали там, но преди това заразявали колкото се може повече хора.

Ако всичко това не беше толкова зловещо, щях да се усмихна. Влашкият княз е не само съкрушително силен, но и невероятно изобретателен — изключително умен противник. Секунда по-късно осъзнах, че току-що бях помислил за него в сегашно време.

— Разбирам — кимна Тургут. — Искаш да кажеш, че тази група монаси, ако са били същите монаси, вероятно са донесли чумата със себе си от Влахия.

— Едно нещо обаче остава неясно — намръщи се Хелън. — Ако някои от тях са били заразени с чума, защо игуменът на „Света Ирина“ ги е пуснал да пренощуват при него?

— Права сте, мадам — призна Тургут. — Макар че може да не е било чума, а друг вид зараза… но няма как да разберем.

Разочаровано мълчахме и размишлявахме.

— Много православни монаси са ходели в Константинопол на поклонение дори и след покоряването на града — каза накрая Хелън. — Може би става дума просто за група поклонници.

— Но те са търсели нещо, което очевидно не са намерили при поклонението си, поне не в Константинопол — възразих аз. — А и отец Кирил казва, че те отиват в България, преоблечени като поклонници, сякаш всъщност не са такива — поне така звучат думите му.

Тургут почеса глава.

— Мистър Аксой мисли доста по въпроса — каза той. — Обясни ми, че повечето от великите християнски реликви, съхранявани в константинополските църкви, са били унищожени или разграбени по време на нашествието — икони, кръстове, мощи на светци. Разбира се, през 1453 година тук не е имало толкова много съкровища, както когато Византия е била велика сила, защото най-красивите и древни предмети били плячкосани от латинските кръстоносци през 1204 година — несъмнено знаете тази история, — които ги отнесли в Рим, Венеция и други западни градове. — Тургут неодобрително разтвори ръце. — Баща ми разказваше за чудесните коне върху базиликата „Сан Марко“ във Венеция, които кръстоносците откраднали от Византия. Християнските нашественици, както виждате, не били много по-милостиви от османските завоеватели. Така или иначе, приятели, при нашествието от 1453 година някои от черковните богатства били укрити, а част дори били изнесени от града още преди обсадата на султан Мехмед и били скрити в манастири извън стените на града или пък тайно пренесени в чужди земи. Ако нашите монаси са били поклонници, може да са дошли в града с надеждата да видят някоя светиня и да са открили, че тя липсва. Може би игуменът на втория манастир им е разказал историята на някоя прочута икона, която е била скрита на сигурно място в България. От това писмо обаче няма как да разберем за какво точно става дума.

— Сега разбирам защо искаш да отидем в България. — Отново устоях на порива да грабна ръката на Хелън. — Макар че не мога да си представя как ще научим нещо повече по този въпрос, да не говорим как изобщо ще се вмъкнем там. Сигурен ли си, че в Истанбул няма къде повече да търсим?

Тургут мрачно поклати глава и вдигна забравената си кафена чашка.

— Използвах всеки източник на информация, който знам, включително няколко — съжалявам за това, — чието естество не мога да ви разкрия. Мистър Аксой прерови всичко — своята библиотека, библиотеките на приятелите си, университетските архиви. Говорих с всеки историк, когото успях да открия, включително един, който изучава гробищата на Истанбул — нали сте виждали прекрасните ни гробища. Не успяхме да намерим никакви сведения за необичайно погребение на чужденец тук от онзи период. Възможно е и да сме пропуснали нещо, но не знам къде още може да се търси в един по-кратък срок. — Той ни изгледа сериозно. — Знам, че за вас ще е наистина трудно да отидете в България. Бих отишъл аз, само че за мен, приятели, ще е още по-трудно. Като турчин не мога да посетя даже някоя от научните конференции там. Никой не мрази потомците на Османската империя повече от българите.