Элизабет Костова - Историкът

Нашата младост вече отминаваше, скъпа моя, когато се разрази сексуалната революция, вакханалия с митичен размах, която ти не доживя да видиш — сега поне на запад младите очевидно се откриват един друг без много предисловия. Аз обаче си спомням нашите ограничения с почти същия копнеж, с който си припомням и законната консумация на връзката ни много по-късно. Тези спомени не мога да споделя с никого: миговете на близост, когато напълно облечени бяхме принудени да отлагаме удовлетворението си, онова изгарящо колебание, което предшестваше свалянето на всяка дреха, така че с мъчителна яснота си спомням — или поне искам да си спомня — както нежната извивка на шията ти, така и нежната яка на блузата ти, блуза, чиито очертания знаех наизуст още преди пръстите ми да усетят тъканта й или да докоснат перлените й копчета. Спомням си аромата на влак и груб сапун по рамото на черното ти сако, леката грапавина на черната ти сламена шапка точно толкова ярко, колкото помня и мекотата на твоята коса в почти същия нюанс на черното. Когато се осмелихме да прекараме половин час заедно в хотелската ми стая в София, преди да слезем за поредната порция храна, имах чувството, че ще умра от копнеж. Когато ти окачи сакото си на стола и сложи отгоре и блузата си, бавно и решително, когато се обърна да ме погледнеш, с нетрепващ поглед, аз се вкамених, а вътрешно изгарях. Когато ти сложи ръцете ми на кръста си и те трябваше да избират между плътната гладкост на полата ти и по-нежната гладкост на кожата ти, бях готов да заплача.

Може би тогава открих и единственото ти петънце — единственото място, което, струва ми се, никога не целунах — мъничкия извит дракон отстрани на плешката ти. Ръцете ми сигурно са го докосвали преди да го видя. Помня как поех дъх — и как ти въздъхна, — когато го открих и го погалих с колеблив, но любопитен пръст. С времето той се превърна в част от географията на гладкия ти гръб, но в онзи първи миг вля благоговение в желанието ми. Не знам дали това се случи в софийския ни хотел или не, но сигурно съм го открил по времето, когато запаметявах крайчеца на долните ти зъби и фино назъбените им връхчета, кожата около очите ти с паяжината на първите признаци на възрастта…

Тук бележката на баща ми прекъсва и не ми остава нищо друго, освен да премина към по-предпазливите му писма до мен.

Тургут Бора и Селим Аксой ни чакаха на летището в Истанбул.

— Пол! — Тургут ме прегърна и целуна, потупвайки ме по рамото. — Мадам професоре! — той разтърси дланта на Хелън с две ръце. — Слава на небето, че сте живи и здрави. Добре дошли с триумфалното си завръщане!

— Е, чак триумфално не бих го нарекъл — казах аз, като не успях да сдържа смеха си.

— Ще поприказваме, ще поприказваме — извика Тургут и звучно ме плесна по гърба. Само след час се озовахме пред прага на дома му, където мисис Бора видимо се зарадва, че отново се срещаме. Когато я видяхме, двамата с Хелън едновременно възкликнахме: този ден тя беше облечена в бледо синьо като мъничко пролетно цветенце. Мисис Бора ни погледна въпросително.

— Роклята ти е чудесна! — възкликна Хелън и пое малката й ръчичка в своята дълга длан.

Мисис Бора се засмя.

— Благодаря — отвърна тя, — сама си шия дрехите.

После двамата със Селим Аксой ни наляха кафе и ни поднесоха нещо, което тя нарече бюрек, завити тестени кори с плънка от солено сирене, както и цяла вечеря от поне още пет-шест ястия.

— Сега, приятели, кажете какво научихте.

Това беше трудна задача, но с общи усилия му разказахме за преживяванията ни на конференцията в Будапеща, за срещата ми с Хю Джеймс, за историята на майката на Хелън, за писмата на Роси. Очите на Тургут се разшириха, когато описах как Хю Джеймс е намерил своята драконова книжка. Докато разказвах всичко това, почувствах, че наистина сме научили много. За съжаление, нищо от наученото не ни насочваше към местонахождението на Роси.

На свой ред Тургут ни каза, че в отсъствието ни са се случили големи беди; преди две вечери милият му приятел, библиотекарят, бил нападнат за втори път в апартамента, където се възстановявал. Човекът, когото тогава наели да го наблюдава, заспал на поста си и нищо не видял. Сега взели нов пазач и се надявали да е по-внимателен. Въпреки всички предпазни мерки клетият господин Ерозан изобщо не бил добре.

Имали и други новини за нас. Тургут глътна на един дъх втората си чашка кафе и побърза да измъкне нещо от зловещия си кабинет. (Почувствах облекчение, че този път не ни покани вътре.) Появи се оттам с тетрадка и отново седна до Селим Аксой. Двамата ни гледаха сериозно.