Элизабет Костова - Историкът

Леля Ева каза нещо с нисък глас и Хелън тихо преведе.

— Градът ни винаги е бил велик.

След време ясно си спомних тези думи. Те изплуваха в паметта ми две години по-късно, когато научих колко дълбока е била всъщност връзката на Ева Орбан с новото реформистко правителство: двамата й големи синове бяха убити на един площад от съветските танкове по време на бунтовете на унгарските студенти през 1956 година, а самата Ева избяга в северна Югославия, където изчезна из селцата заедно с петнайсет хиляди унгарски бежанци, потърсили спасение от марионетното просъветско правителство. Хелън многократно й писа, като я молеше да ни разреши да се опитаме да я изведем в Съединените щати, но Ева дори отказа да подаде молба за емиграция. Преди няколко години отново се опитах да открия някаква следа от нея, но безуспешно. Когато загубих Хелън, загубих връзка и с леля Ева.

На следващата сутрин се събудих и погледът ми попадна на позлатените херувимчета над твърдото тясно легло и за миг не успях да си спомня къде съм. Беше неприятно чувство; сякаш бях изгубен, по-далеч от дома, отколкото изобщо съм си представял, че мога да стигна, неспособен да се сетя дали това е Ню Йорк, Истанбул, Будапеща или някой друг град. Усещах, че точно преди да се събудя, съм сънувал кошмар. Болката в сърцето ми настойчиво ми напомняше за изчезването на Роси — чувство, което често беше първото нещо, което изпитвах всяка сутрин, и се чудех дали сънят не ме беше отвел на някое ужасно място, където можеше и да го открия, ако бях постоял достатъчно.

Намерих Хелън да закусва в ресторанта на хотела с унгарски вестник, разтворен на масата — гледката на този език в печатна форма съвсем ме обезнадежди, защото не можех да изтръгна значението на нито една дума от заглавията — и тя ме приветства с весело махване. Съчетанието от изгубения ми сън, тези заглавия и стремглаво приближаващата ми лекция явно е било изписано на лицето ми, защото когато наближих, тя ме погледна въпросително:

— Каква тъжна физиономия. Да не би пак да си размишлявал за османските жестокости?

— Не. Само за международни конференции — аз седнах и си взех една бяла салфетка и хлебче от нейната кошничка. Хотелът, въпреки че беше занемарен, очевидно се беше специализирал в поддържането на изрядни покривки. Хлебчетата, намазани с масло и ягодово сладко, бяха отлични, както и кафето, което се появи няколко минути по-късно. И изобщо не горчеше.

— Не се тревожи — каза Хелън утешително. — Ще им…

— Ще им взема акъла ли? — вметнах аз.

Хелън се засмя.

— Благодарение на теб английският ми доста напредва — каза тя. — Или може би съвсем се съсипва.

— Снощи леля ти много ме впечатли. — Намазах си още едно хлебче.

— Очевидно беше.

— Кажи ми, как точно се е озовала тук от Румъния и се е добрала до такъв висок пост? Ако не възразяваш, че питам.

Хелън отпи от кафето си.

— Случайност на съдбата, струва ми се. Родителите й били много бедни — трансилванци, които се изхранвали от малко парче земя в някакво село, което, както чувам, вече дори не съществува. Баба ми и дядо ми имали девет деца и Ева била третото. Когато навършила шест години, я изпратили да работи, защото имали нужда от пари и не можели да я изхранват. Работела във вилата на богато унгарско семейство, което притежавало цялата земя извън селото. Между войните по онези места живеели много унгарски земевладелци, озовали се в Румъния след прекрояването на границите с Трианонския договор.

Кимнах.

— Договорът, който преначертава границите след Първата световна война?

— Точно така. Та Ева работела за това семейство от съвсем малка. Казвала ми е, че се държали много добре с нея. Понякога в неделя я пускали да си отиде до къщи и така успявала да поддържа близки отношения със собственото си семейство. Била на седемнайсет години, когато хората, за които работела, решили да се върнат в Будапеща и я взели със себе си. Там срещнала един младеж, журналист и революционер на име Янош Орбан. Двамата се влюбили и се оженили, по време на войната той служил в армията, но оцелял — Хелън въздъхна. — Знаеш ли, толкова много млади унгарци са воювали из цяла Европа през Първата война и са погребани в масови гробове в Полша, Русия… Както и да е, след войната Орбан се издигнал много в коалиционното правителство и славната ни революция му се отплатила с министерски пост. После загина в автомобилна катастрофа и Ева възпита синовете си сама и продължи политическата му кариера. Тя е удивителна жена. Никога не съм знаела какви точно са личните й убеждения — понякога имам чувството, че емоционално се държи на разстояние от политиката, като че ли я възприема просто като професия. Мисля, че чичо ми беше пламенен човек, убеден последовател на ленинистката доктрина и почитател на Сталин, преди тук да се разбере за зверствата му. Не мога да кажа същото за леля ми, но тя успя да си изгради забележителна кариера. Като резултат синовете й имаха всевъзможни привилегии, а и на мен ми е помагала, използвайки властта си, както вече ти казах.