Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Господи, това беше невероятно! — каза Форд и погледна Мелиса. Беше бесен на полицаите, че са я били. Не можеше да повярва, че в Съединените щати се случват подобни неща. — Не мога да повярвам какво са ти направили тези копелета!

— Не се притеснявай — успокои го тя. — Не е толкова зле, колкото изглежда. — Докосна раната на челото си и добави: — Тези отрепки са се отнесли доста грубо и с теб. Лицето ти изглежда ужасно, очите ти са кървясали, а ухото ти ще трябва да го зашият.

— Да си виси. Това само ще подсили чара ми.

Мелиса се засмя.

— Дороти добре ги подреди!

— Наистина ли мислиш, че това е работа на Дороти?

— А на кой друг?

Наближаваше полунощ. Дан Гулд седеше в дневната и четеше онлайн изданието на „Сан Франциско Кроникъл“, но не можеше да се съсредоточи. Възмутен бе от негативната кандидатпрезидентска кампания и скандала около здравословното състояние на президента. Искаше му се президентът да публикува данните от медицинските си изследвания и да затвори устите на всички.

Изключи айпада и го остави на масичката. Вълнението, породено от развитието на проекта му с робота, отстъпи място на мислите за сина му. Преди време Джейкъб бе най-добрият му приятел, прекарваше часове в работилницата, помагаше му с различните проекти. Но някъде по времето, когато навърши дванайсет, спря да му се доверява, да споделя страховете и надеждите си. Стана дори още по-затворен, когато Съли се премести. После дойде катастрофата, а после синът му бе отишъл на плажа и… Нямаше сили да мисли за това. Струваше му се невъзможно неговото мило момче, малкият му син, да е взел толкова ужасно и необратимо решение. Но пък Джейкъб не бе имал ясна представа какво прави — нали беше объркан, потиснат.

Проблесна светкавица и в далечината отекна гръм. Дан чуваше как дъждът трополи по прозорците. Нощта бе тъмна, а това само подсилваше унинието му.

Чу шумолене. Съпругата му Памела бе разгърнала някакъв вестник.

— Дали да не отида пак и да проверя как са нещата? — каза Дан.

— Той е добре. Обади се преди петдесет минути и ще позвъни отново след десет. Остави го на мира. Нали сам каза, че никога не е изглеждал толкова щастлив.

— Трябва да си ляга.

— Можем да му го кажем, когато се обади.

Дан взе айпада, включи го отново, опита се да прочете нещо, но не можа и го остави на масичката. Памела сгъна вестника и взе книгата, която неотдавна бе получила по пощата — трилър със заглавие „Третата порта“.

Мислите на Дан се насочиха отново към проекта за робота. Бе изключително благодарен на сина си за решението му да вземе Чарли като компаньон. Заслуша се в дъжда, който биеше по прозорците, и в тътена на бурята в далечината. Идната седмица се очертаваше изключително важна за проекта му. Тя бе кулминацията на безброй обсъждания, презентации и адвокатски становища, поръчани от група рискови инвеститори. Обещаеха ли му финансиране, всичко щеше да се нареди повече от добре. В противен случай щеше да му се наложи да продаде земята. Върна се към детските си спомени от времето, когато тичаше из тези хълмове, играеше си в руините на старата сушилня за хмел, къпеше се в рекичките. Щеше да му е много трудно да се раздели с всичко това. Но животът продължаваше.

Лампите премигнаха и къщата потъна в мрак.

Подобни проблеми със захранването бяха нещо обичайно, особено по време на бурите, които връхлитаха откъм океана. Понякога лампите светваха след секунди, друг път аварийните служби възстановяваха захранването чак след часове.

Изминаха няколко минути и Дан се надигна с въздишка от фотьойла. Тръгна опипом сред непрогледния мрак, отиде в трапезарията и намери чекмеджето, в което държаха фенера и свещите. Отвори го, опипа с ръка… фенерчето го нямаше.

— Скъпа, къде е фенерчето?

— Нямам представа. Може Джейкъб да го е взел.

Дан изсумтя, продължи да търси и откри свещи и запалка. Отнесе ги в дневната, запали ги и ги постави на различни места из стаята.

Топло сияние прогони мрака.

— Обичам свещи — каза Памела. — Много по-романтични са от фенерите.

Светкавица озари за миг прозорците, последвана от силен тътен.

Дан отиде до телефона, за да съобщи в аварийната служба за проблемите със захранването. Телефонът не работеше.

— Линията е прекъсната.

— Е, можеше да се очаква.

Хрумна му, че къщата на Пиърсови може също да е останала без ток, и това го притесни още повече.

— Надявам се Джейкъб да не стои на тъмно.