Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— А сега — продължи Лансинг, обръщайки се към мъжа, — моля, покажете ми къде е рутерът.

— Ей там — отвърна Дан с разтреперан глас, — на горната лавица. — И кимна към голямата система за домашно кино в дневната.

— Вземи го — нареди Лансинг на Моро.

Моро отиде дотам с фенерчето, откри рутера на горната лавица, изключи го и го взе. Никой не промълви нито дума, когато той отвори куфарчето си, извади от него лаптоп и акумулаторно захранване, включи рутера в него и го свърза с лаптопа. Седна на пода и почна работа. Миг по-късно откри нужната му информация, кликна върху 4:16 сутринта и откри идентификационния номер на нужното му устройство, свързано с айпи адреса по времето, когато бе изчезнала Дороти.

— Готово — каза той и прочете на глас идентификационния номер.

Лансинг отиде при него и хвърли поглед към екрана.

— Добре. А сега, господин Гулд… мога ли да ви наричам Дан?

— Да, разбира се.

— Добре, Дан. Сега, Дан, имаш ли представа на кое устройство принадлежи този номер? — попита Лансинг и прочете номера.

— Да. Имам. Това е процесорът, монтиран в един от прототипите на моя робот.

— А? Роботи? Правиш роботи?

— Да.

— Чудесно! И къде са тези роботи?

— В работилницата ми.

— И роботът, който търсим, също е в работилницата?

— Така мисля.

— Ще ни заведеш ли там, Дан?

— Да.

Лансинг се обърна към единия киргизец и нареди:

— Развържи го. А ти — обърна се към Моро — вземи инструментите си.

Киргизецът, когото Лансинг бе посочил, извади макетен нож и замахна небрежно, за да разреже тиксото, с което Дан бе вързан за стола.

— Ей, поряза ме! — възкликна Дан.

Мъжът не му обърна никакво внимание, а продължи да си върши работата. Дан се изправи. От едната му ръка течеше кръв.

— Тече му кръв! — разплака се жена му.

— Няма проблем — опита се да я успокои Дан. — Само драскотина.

Моро беше бесен от жестокостта, глупостта и непохватността на двамата братя. Сега пък се смееха. Като че ли това бе смешно. Запита се как все пак беше позволил на Лансинг да го въвлече в този кошмар.

— За колко робота става въпрос? — попита Лансинг.

— Десетина. И още десетина запечатани дънни платки.

— Да започнем с роботите.

Гулд започна да носи роботите — някои напълно готови, други без ръце или без крака — и да ги подрежда на масата.

— Отвори ги — каза Моро, — за да мога да прочета идентификационния номер.

Гулд разви с треперещи ръце панела, който покриваше торса на първия робот, и разкри процесора му. Моро надзърна с фенерче в ръка и сравни номера с този, който беше записал.

— Не! Следващият! — Божичко, виждаше как по крака на Гулд се стича кръв! Човекът трепереше целият. Тъпи киргизки копелета!

Изобретателят отвори всички роботи, но нито един от тях не съответстваше на номера в ръката на Моро. Бившият хакер погледна Гулд, който бе пребледнял и плувнал в студена пот.

— Възможно ли е да става въпрос за друго компютърно оборудване… да речем, дънната платка на някой от тези компютри?

— Не, не, техните процесори са „Интел Ксеон“.

— А други компютри в дома ви, мобилен телефон, електронно устройство?

— Не е възможно, тъй като този номер съответства на AMD FX 4300. Това е процесор, разработен специално за компютърни игри, който използвам за моите роботи. Това е много скъп процесор. Няма да го откриете в нито един лаптоп или мобилен телефон в тази къща.

— Да проверим тогава запечатаните дънни платки.

Гулд отвори с треперещи пръсти пакетираните платки и ги подаде на Моро. Отново без резултат.

— Много се бавим — каза Лансинг. — Явно пропускате нещо.

— Опитвам се да ви помогна! Кълна се! — Гласът на Дан трепереше. — Прегледахте всяка платка в работилницата. Проверихте ги до последната!

Моро обходи с фенерчето си всички лавици. Надзърна дори под масите и пейките. Нищо.

— Върни го в дневната — нареди Лансинг и киргизецът веднага изпълни заповедта. Дан изглеждаше замаян. Целият му крак бе подгизнал от кръв.

Киргизецът го заведе до стола и тъкмо се канеше да го завърже, когато Лансинг го спря с думите:

— Не си прави труда!

Отстрани на стола капеше кръв. Гулд като че ли щеше да припадне всеки момент.

Лансинг отиде до съпругата му, извади револвера си, дръпна петлето и опря дулото в главата й.

— Ако до шейсет секунди не ми кажеш къде се намира това устройство, ще дръпна спусъка.

Джейкъб лежеше по корем на пода. Дояде последното блокче мюсли и хвърли хартийката в камината. Минаваше полунощ и приятелите на Дороти щяха да се появят скоро. Дороти бе заредила батериите на робота и сега — след като бе извадила контакта — стоеше на едно място, мълчеше и не правеше нищо. Джейкъб бе преровил игрите, които бе открил в чекмеджето, но никоя от тях не му допадна, освен шаха. Той обаче не се съмняваше, че Дороти ще го разбие на пух и прах, а това изобщо нямаше да е забавно.