Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Но камерите… не работят.

— Ами явно някой ги е поправил! — извика конгресменът. — Ти, а и всички останали — здраво сте загазили. Ще вземем записите като доказателство. Ще освободиш тези хора и аз лично ще ги настаня в болница. Оформете им документите. Ясно ли е? И някой да даде на господин Прайс мокра кърпа, за да почисти лицето си. И на госпожа Прайс!

— Да, сър!

Надзирателите побързаха да освободят Форд от белезниците и прангите. Донесоха топла влажна кърпа и Форд изтри лицето си с нея. Конгресменът Бортей пристъпи към него със зачервено, плувнало в пот лице и каза:

— Много съжалявам, господин Прайс. Тези хора ще платят скъпо. А вас, госпожо Прайс, трябва да ви заведем в болница.

Форд отиде при Мелиса. Скулата й бе сцепена, на челото й също имаше рана.

— Тече ти кръв — каза той.

— Нищо ми няма — отвърна тя. — Наистина.

— Господин и госпожо Прайс — продължи конгресменът, — не мога да повярвам на какво станах свидетел. Позволете ми да ви помогна да излезете оттук и да отидете в болница.

Подаде ръка на Мелиса и я изведе от стаята за разпити. Форд ги последва. Качиха се по стълбите и се озоваха в приемната на затвора. Форд се огледа. На всяка стена имаше телевизионен монитор и всички до един предаваха случващото се в двете стаи за разпити, където бяха отведени двамата с Мелиса.

Обърна се назад и видя, че шерифът и хората му ги следват по петите. Всички изглеждаха ужасени.

Форд последва конгресмена в полицейския участък. Чу сирени и пред входа спряха няколко патрулни автомобила. В сградата нахлуха щатски полицаи.

— Те са долу в мазето — каза Бортей. — Погрижете се да конфискувате тези записи като доказателство. Там ще видите какво са направили на тези хора. Вземете показания и от свидетелите. Всички видяха какво става тук! Всички!

Настъпи хаос. Навсякъде се щураха объркани хора. Нахлуха още щатски полицаи, които поеха контрол над сградата и започнаха да конфискуват улики.

Форд се обърна към Бортей.

— Много ви благодаря, господин конгресмен.

— Няма проблем, няма проблем. Аз съм потресен от случило се тук, от отношението към вас.

— Бих искал да ви помоля за една услуга — продължи Форд.

— Готов съм да направя всичко за един честен и почтен гражданин на Аризона! Особено за приятел и поддръжник като вас! Толкова съм ви благодарен за щедрата подкрепа през годините, господин Прайс, и толкова съжалявам…

— Ето каква е услугата: двамата със съпругата ми смятаме, че не е необходимо да постъпваме в болница…

— Непременно трябва да ви прегледат! Погледнете се само! Ухото ви е разкървавено, госпожа Прайс има синина под окото…

— Чуйте причината. Майка ми умира от рак в една калифорнийска болница. Пътувахме натам. Остават й броени часове. Трябва да потеглим незабавно. В болницата ще се погрижат за нас, след като майка ми… — Гласът му заглъхна, сподавен от хлип.

Бортей постави ръка на рамото му в приятелски жест.

— Разбирам, разбирам. Съжалявам за неприятностите ви. Много, много съжалявам. Добре, ето какво ще направим. Ще ви уредя полицейски ескорт до границата на щата. Полицаите ще се свържат с колегите си от Калифорния, които да ви поемат оттам. Така ще стигнете навреме при майка си.

— Това би било чудесно! И ако можем да си получим колата, моля?

Конгресменът се огледа и изкрещя заповед, без да се обръща към никого конкретно:

— Колата на господин Прайс? Къде е? Докарайте я веднага !

Настана суматоха, тъй като няколко души едновременно реагираха на думите му и се втурнаха към вратата, за да изпълнят нареждането му.

— Да се махаме оттук — каза тихо Форд.

— Разбира се — отвърна Мелиса.

Бортей, който продължаваше да държи Мелиса под ръка, си проправи път през тълпата и миг по-късно всички се озоваха на паркинга пред сградата.

Бе тъмна нощ. Десетина патрулни автомобила на щатската полиция на Аризона бяха заобиколили сградата. Отново настъпи суматоха и Форд видя щатските полицаи да извеждат шерифа с белезници.

Миг по-късно пристигна и колата им, шофирана от разтревожен помощник-шериф. Той излезе от нея и връчи ключовете на Форд.

— Задницата ударена ли беше, или това е щета, нанесена от камиона на пътна помощ? — попита Бортей и посочи задната част на автомобила.

— Няма да го правим на въпрос — отвърна Форд и се настани зад волана. Мелиса седна до него. Две патрулни коли с включени светлини ги изведоха от паркинга и поеха по главната улица.

След десет минути вече летяха по междущатската магистрала, ескортирани към границата на щата с Калифорния със скорост сто и четирийсет километра в час.