Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Изпълнен с противоречиви чувства, Дан се отдалечи от прозореца и се върна при колата. Подкара бавно към дома си. Грижата за сина му се примесваше с мисълта за Чарли и за успеха, който можеше да постигне с него — стига да намереше финансиране, разбира се.

Форд видя как малките очички на шерифа се присвиват над дулото на оръжието. Ченгето наистина се канеше да го застреля.

Изведнъж се разнесе силно тропане по вратата на коридора и шерифът се поколеба.

Тропането се повтори, последвано от приглушени викове.

— Иди виж какво става — нареди шерифът на единия надзирател и отстъпи крачка назад, но без да отмества пистолета от Форд.

Надзирателят излезе.

Форд не можеше да види какво става, но чу гневни викове.

— Казва, че е конгресмен — извика надзирателят. — Конгресмен Бортей. Твърди, че сте арестували по погрешка двама негови приятели.

Шерифът бързо прибра пистолета в кобура и се обърна към другия надзирател.

— Изправи го този, изправи и стола. Доведи и жената.

Вторият надзирател вдигна Форд и го тръшна на стола, след което в другата стая за разпити закипя трескава дейност. Форд чу гласа на разгневената Мелиса, която заплашваше надзирателите. Доведоха я грубо в стаята. Имаше рана на лицето и синина под едното око.

— Седнете — нареди шерифът.

— Копеле! Мръсник! Ще си платиш за това!

— Заключете вратата — нареди шерифът. В гласа му звучеше паника.

Разнесе се ново тропане и в коридора нахлуха хора. Форд успя да види през прозореца мъже с костюми. Шерифът изглеждаше объркан, вцепенен дори, като елен, попаднал пред фаровете на автомобил.

— Не трябва ли да отворим? — попита надзирателят.

— Аз ще се оправя — каза шерифът, отиде до вратата, отключи и я открехна леко.

— Провеждаме разследване — заяви на хората отвън. — Стандартната процедура забранява допускането на външни хора.

— Аз съм американски конгресмен — прогърмя нечий глас — и ако не отворите незабавно вратата, ще повикам Националната гвардия и ще ви арестувам!

— Да, сър — отвърна шерифът и отвори вратата. Миг по-късно едър мъж със скъп тъмносин костюм, месесто лице и зализан настрани перчем побутна шерифа да се отмести и влетя в стаята, последван от свитата си.

— Роналд Прайс? — извика той, пристъпи напред и впери поглед първо във Форд, а после и в Мелиса. — Вие сте господин и госпожа Прайс, нали? Господи, как са се държали с вас!

— Не, сър — възрази шерифът. — Това е крадецът, откраднал колата на Прайс.

— Биха ни! Малтретираха ни! — извика Мелиса. — Един от заместник-шерифите ме удари няколко пъти, като твърдеше, че съм оказвала съпротива при ареста!

— Това е възмутително! — викна конгресменът. — Картър, покажи на шерифа онези документи.

Мъж с костюм пристъпи напред. Изглеждаше несравнимо по-спокоен, владееше се до съвършенство.

— Шериф, аз съм Картър Бентам, началник на кабинета на конгресмен Бортей. — Подаде му папка с документи и продължи: — Станала е ужасна грешка. Господинът и госпожата наистина са семейство Прайс. Колата им не е била открадната. Полицията е допуснала грешка. Конгресменът би искал да разбере какво точно става тук, защо му бе отказан достъп до тази зона и най-вече — защо малтретирате американски граждани, които с нищо не са нарушили закона?

— Оказаха съпротива при ареста!

Конгресменът пристъпи напред и извика:

— Оказали са съпротива при ареста? Това е лъжа! Ние, а и всички останали в тази сграда, видяхме и чухме какви ги вършите тук! Видяхме го и го чухме, излъчено от собствената ви система за наблюдение. Вие подлагате тези хора на физически тормоз! Нарушавате конституционното им право на адвокат! — Конгресменът се обърна към един от надзирателите, лицето му беше почервеняло от гняв. — Ти! Свали веднага белезниците на този човек и съпругата му!

— Но… те са откраднали кола в Ню Мексико! — опита се да възрази шерифът.

— Ти идиот ли си? Не ме ли чу? Тези хора са арестувани по погрешка! Ето всички необходими документи! Дойдох веднага щом получих оплакването! Това е възмутително!

— Сър — настоя шерифът, — те оказаха съпротива при ареста!

— Не лъжи! Аз и всички останали видяхме как удряш и пръскаш с лютив спрей този човек, докато седи на стола окован! Чухме те да отричаш конституционното му право на адвокатска защита! Аз лично видях как хората ти удрят и ритат госпожа Прайс без никаква причина! Чух всяка дума, която каза. Всичко това бе излъчено от тези камери!