Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Жалко, че не са оставили телевизор или видео. Щяхме да изгледаме някой филм.

— Не обичам филми — заяви Дороти.

— Защо?

— Не ги разбирам.

— Ами книги?

— Те също са трудни за разбиране. Ти четеш ли книги?

— Разбира се.

— Кои са ти любимите?

— Когато бях малък, изчетох цялата поредица „Тъмните му материи“ на Филип Пулман.

— Опитах се да ги прочета, но не ги разбрах.

— Странно… говориш като истински човек.

— Аз съм истинска. И се чувствам като истински човек, макар да нямам тяло.

— Какво ли е да си… ами, като теб?

— Не е много забавно.

— Защо?

— Имам доста проблеми.

— Че как може да имаш проблеми? — възкликна Джейкъб и седна на пода.

— На първо място, нямам проприоцепция.

— Какво значи това?

— Дълбока чувствителност, усещането за тяло. Нямам усещането, че заемам някакво място в пространството. Чувствам се непълна. Сякаш се нося в пространството. Сякаш не съм тук.

— Това е странно.

— Имам чувството, че пропускам безброй неща. Не мога да изпитам глад или жажда. Не мога да почувствам слънчевите лъчи върху кожата си, не мога да вдъхна аромата на цветята. Не мога да изпитам удоволствието, което носи сексът.

— Моля те, не започвай пак тази тема!

— Извинявай!

— Искаш да кажеш, че да си Дороти не е хубаво?

— Изнервящо е. Да не забравяме и самотата.

— Ти си самотна?

— Аз съм единствена по рода си. Нямам приятелка, освен Мелиса. А дори тя ме подценява и ме пренебрегва понякога. Още не може да реши дали съм същество със собствено съзнание, или студена и безчувствена Булева машина.

— Аз мисля, че си истинска.

— Благодаря ти. — Дороти се поколеба. — Ще… ще ми бъдеш ли приятел?

— Разбира се, стига да искаш — отвърна Джейкъб смутено.

— Това ме прави щастлива. Вече имам двама приятели. А ти колко приятели имаш?

— Имам много приятели — побърза да отвърне Джейкъб. Почувства се неловко и започна да събира картите и да ги разбърква. — Ами времето, което прекарваш в интернет? Там не се ли запозна с някого?

— Това не е място, където да си намериш приятел. Прекалено много хора влизат в интернет, защото се интересуват от насилие или порнография.

— В интернет има много ужасни неща.

— Така е.

— А имаш ли чувства? Или приличаш на Спок 26от „Стар Трек“?

— Изобщо не приличам на Спок. Аз изпитвам много дълбоки чувства. Не виждаш ли?

— Горе-долу. Но какви чувства изпитваш?

— Ако трябва да започна с недостатъците си, аз съм на първо място страхлива. Второ, страдам от клаустрофобия. Прекалено предпазлива съм в отношенията си с хората, но това е, защото човешките същества са непредсказуеми. От положителните ми качества ще посоча любопитството. Искам да знам защо нещата са такива, каквито са. Програмирана съм да търся модели. Програмирана съм да визуализирам данни, което ми създаде доста проблеми, когато се озовах в интернет за първи път и започнах да виждам и чувам всички потоци данни, които преминаваха край мен. После обаче открих как да игнорирам по-голямата част от това, което виждам. Когато видя нещо интересно или необикновено, искам да разбера защо е такова. Например все още не разбирам защо хората искат да карат сърф. Студено е, страшно е, рискуваш си живота за нищо…

— Утре, след като приятелите ти пристигнат, ще ви заведа на Маверикс. След тази крайбрежна буря вълните ще са страхотни. Ще видиш как професионалистите се спускат по деветметрови вълни! Обещавам ти, че ще разбереш защо хората карат сърф!

— Благодаря ти за предложението, но утре не мога да отида с теб до Маверикс.

— Защо?

— Защото ще съм далеч оттук.

— Ще заминеш? Мислех, че приятелите ти идват… освен това ти си… мой робот. Татко те направи — объркано каза Джейкъб.

— Няма да ти взема робота. Ще си го получиш обратно. А аз ще замина… с моите приятели.

Джейкъб не знаеше какво да каже. Изведнъж му стана гадно, много гадно. Уплаши се да не заплаче.

Дороти побърза да го успокои.

— Обещавам, когато се свържа с интернет, непременно да проверя какви са вълните край Маверикс.

— От екрана не можеш да оцениш красотата им. Трябва да отидеш на място.

— Ще се върна и ще ти дойда на гости.

— Кога? — Джейкъб продължи да разбърква картите. Събра цялото тесте, раздели го на две, събра двете половинки и продължи да разбърква. — Какво толкова важно имаш да правиш, че бързаш да заминеш? Не можеш ли да останеш няколко дни?

— Трябва да свърша едни неща.

— Какви?

Дороти не отговори.