Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Скоро мъглата ги обгърна и Джейкъб усети как фината влага попива в дрехите му. Зачуди се какво ли прави Дороти, дали е добре. Усети, че се тревожи за безопасността й. Изминаха десетина минути.

Изведнъж прозвуча кучешки лай, последван от пронизителен писък и вик, нададен от робота. Викът бе толкова силен, че той едва не изпусна Дороти.

— Лайка! — извика Дороти.

— Какво има?

— Бързо, изнеси ме извън обхвата.

Джейкъб стана, уви Дороти в одеялото и я понесе като бебе през покритите с капчици мъгла храсти към колелото. Върза я отзад и подкара по алеята, по пътя и обратно в къщата на Съли. Влезе вътре и разви одеялото едва когато се озоваха пред камината. Дороти се изправи и изтръска капките дъжд от главата си.

— Ще ме избършеш ли?

Джейкъб намери един стар парцал в килера с метлата и лопатата и я избърса с него, после избърса лицето и косата си. Дрехите му бяха подгизнали, но в камината гореше огън, който бързо прогони влагата.

— Какво стана?

— Скрих се в едно ъгълче на интернет и изпратих Лайка, като закрепих програмата на гърба й. Опитах се да поддържам връзка с нея, но ботовете ме откриха и започнаха да ме преследват. Едва не ме пипнаха. Но пък… хванаха Лайка.

— Хванали са кучето ти? Това какво означава?

— Ами… хванаха го и го разкъсаха на парчета.

— Много съжалявам. — Не бе сигурен нито как да разбира думите, нито какво да каже. Накрая попита:

— Успя ли да измъкнеш приятеля си от затвора?

— Трудно е да се прецени. Хората са толкова непредсказуеми. Ще минат няколко часа преди онова, което направих, да мине през системата и да донесе резултати.

— В такъв случай кога приятелите ти ще дойдат тук?

— Не съм сигурна. Едва ли ще е преди полунощ. Ти ще трябва да успокояваш родителите си.

— Добре. Да поиграем малко на покер?

И тази вечер Уилям Ечевария остана да работи до късно, както правеше често. Наслаждаваше се на тишината и спокойствието, които наставаха, след като служителите му напуснеха офиса, за да се приберат по домовете си. Все още не се бе отърсил от спомена за странната среща сутринта. Колкото повече мислеше за нея, толкова по-малко се тревожеше за невярното съдържание на онзи формуляр. Та това се бе случило преди цели дванайсет години! Той бе преуспяващ предприемач, състоятелен човек, имаше влиятелни приятели в Силициевата долина. Немислимо бе властите да се опитат да му отнемат гражданството. Разбира се, Федералната комисия по комуникациите можеше да му извие ръцете за едно или друго, но той се грижеше добре за бизнеса си и спазваше всички законови регулации от самото начало.

След като двамата му посетители си тръгнаха, Ечевария потърси информация за тях. Оказа се, че наистина са тези, за които се бяха представили. Младият, онзи с дългата коса, Моро, имаше старо криминално досие за хакерство. Лансинг изглеждаше чист. Ечевария реши да приеме случилото се като недоразумение, произтекло от сблъсъка на две различни култури — от една страна, жестокият свят на нюйоркската борсова търговия, а от друга — образованата, интелигентна култура на софтуерния бизнес от Силициевата долина. Може би именно това бе начинът, по който някои хора в Ню Йорк правеха бизнес. Ечевария бе доволен, че живее на далеч по-цивилизовано място, където подобен подход срещаше силно неодобрение.

Стана от бюрото, отиде в кухненския бокс до офиса, напълни каната с вода и я включи. Взе чугунения японски чайник, изплакна го от старите листенца чай и сложи нови, с аромат на цветчета жасмин. Започна да си тананика, докато чакаше водата да заври. Изключи електрическата кана и пъхна в нея термометър — 99°С. Продължи да си тананика, изчака температурата да спадне до 95°С и едва тогава наля вода в чайника. Вдигнаха се облачета пара и се разнесе сладкият аромат на жасмин.

В следващия миг видя експлозия от звезди.

Осъзна, че лежи на пода. Зрението му започна да се избистря, но ушите му пищяха неприятно, а главата го болеше ужасно. Над него се бяха надвесили двама грозници в екипи за джогинг. Единият бе стъпил с крак върху гърдите му и стискаше желязна тръба, а другият държеше пистолет с огромен заглушител, насочен към главата му. И двамата имаха черна коса и белязани от акне лица; не приличаха на американци. Ечевария усети влажна струйка да се стича по черепа му — явно кървеше. Бяха го ударили по темето. Чувстваше се бавен, глупав, объркан. Опита да помръдне, но установи, че ръцете и краката му са вързани.