Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— И аз си мислех за това — отвърна Дороти. — Не можеш ли да им се обадиш и да кажеш, че си отишъл на гости на някой приятел?

— Ще попитат кой е този приятел и може да решат да проверят. Напоследък са станали доста параноични.

— Не можеш ли да им кажеш, че си отишъл да погледаш сърфистите?

— Тогава ще се уплашат, че съм отишъл да се давя, и направо ще откачат.

Последва мълчание.

— Хрумна ми една идея — каза Дороти. — Обади им се и им кажи, че си разстроен от новината за Андреа. Че ти трябва малко време и си решил да прекараш деня в къщата на твоя стар приятел Съли, заедно с Чарли, робота, който да ти прави компания. Ще се прибереш или довечера, или рано сутринта, за да имаш време да се приготвиш за училище. Кажи им, че Съли не е имал нищо против.

Джейкъб се замисли. Това, разбира се, щеше да ги уплаши, но пък определено биха се вързали на подобно обяснение. И нямаше да се тревожат. В интерес на истината, Съли му бе казал, че може да ходи в къщата им, когато поиска.

— Добре — съгласи се Джейкъб. Сложи батерията в телефона, обади се и поговори с майка си. Тя се разплака, когато той спомена Андреа и че бил разстроен от случилото се. Опасяваше се, че психичното му състояние не било стабилно, но той успя да я успокои, обясни й, че е добре, че е отишъл с Чарли в старата къща на Съли и прочие, че му трябва време, за да обмисли нещата. Поспориха малко, но Джейкъб я убеди, че е добре, че се забавлява с Чарли, че трябва остане сам за известно време. Подчерта, че психотерапевтката му е препоръчала именно това, и добави, че ако се съмняват, могат да й се обадят.

Майка му го похвали, че подхожда толкова зряло, и го помоли да внимава и да й се обажда на всеки час. Джейкъб пък отвърна, че едва ли ще го прави толкова често, но обеща да звънне още един-два пъти. Последва нов спор, в резултат на което Джейкъб се съгласи да се обажда на всеки кръгъл час. Затвори телефона и извади батерията. Остави го на пода до камината и въздъхна.

— Напомни ми да звъня на всеки час. Иначе ще дойдат да ме търсят, гарантирам ти го.

— Какво ли е да имаш родители? — попита Дороти.

— О, не! — възкликна Джейкъб. — Без такива въпроси.

— Моля те!

— Родители? Те са голяма досада!

— Иска ми се да имах родители.

— Не, грешиш.

— Имам само Мелиса. Скоро ще се запознаеш с нея. Тя ръководи екипа, който ме програмира.

— Хммм. — Джейкъб не прояви никакъв интерес.

— Аз струвам пет милиона долара.

Джейкъб се изправи.

— Какво?! Пет милиона долара? За да те програмират?

— В екипа работеха двайсет програмисти. Създаването ми им отне две години.

— Ха! Нищо чудно, че искат да те върнат — каза Джейкъб и се замисли дали няма да загази. Не, той само се грижеше за нея, докато тази Мелиса не дойде да си я вземе.

— Знаеш ли какво — попита той, — има ли някаква награда за твоето предаване?

— Каква награда? Пари ли?

— Да.

— Може би. Ще попитам Мелиса.

— Това ще е чудесно — каза Джейкъб и преглътна с усилие. — На баща ми му трябват пари, за да започне производството на роботи като Чарли.

— Надявам се да дойде скоро — отвърна Дороти. — Ще ти хареса. Тя е красива и умна. Но както повечето гениални хора и тя е крехка, объркана, понякога дори се тревожа за психическото й състояние. Понякога може да бъде и гадна. Сега пътува с един мъж, Уаймън Форд. Напълно възможно е по време на това пътуване да се влюбят и да се оженят.

— Тъпо!

— Защо да е тъпо?

— Не се интересувам от такива неща.

— Защо?

— Защото съм само на четиринайсет, затова!

— Но влизаш в порнографски сайтове…

Джейкъб запуши ушите си с ръце и стисна очи.

— Млъкни, млъкни, млъкниииии! — Миг по-късно отвори очи. — Млъкна ли?

— Да.

Той свали ръце от ушите си и каза:

— Ти си побъркана на тема секс.

След продължително мълчание Дороти каза:

— А би ли… — Гласът й заглъхна.

Джейкъб заподозря във въпроса й нещо нередно.

— Дали… какво?

— Страх ме е да попитам.

— Тогава не питай. Бездруго ми писна от твоите въпроси.

— Но аз искам да те помоля.

— Какво да ме помолиш?

— За една малка услуга.

— Каква услуга?

— Чудех се дали…

— Божичко, няма ли да го кажеш най-после?

— Чудех се дали би могъл… да ме целунеш? — попита тя и завъртя глава към него.

— Какво? Да те целуна? Да целуна робот? Гади ми се от теб! Иди в ъгъла и се изключи!

— Няма.

— Да! Иди и се изключи! Не искам да говоря повече с теб! Ти си перверзна!

— Съжалявам, ако съм казала нещо, което не бива. Трудно ми е да се уча на добри маниери и възпитание по интернет. Срам ме е.