Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Моро и Лансинг бяха обсъждали как е най-добре да подходят, за да убедят Ечевария да им разкрие името и адреса на човека зад онзи айпи адрес. Ечевария очевидно нямаше финансови проблеми, а обстоятелството, че е бил скаут — орел, предполагаше, че най-вероятно няма да приеме подкуп. Нямаше криминално досие, не се бе развеждал, в миналото му нямаше нищо скандално или поне пикантно. По всичко изглеждаше, че роднините му в Мексико са бедни трудолюбиви фермери от Мичоакан, които не се забъркваха в неприятности и нямаха проблеми със закона.

На Лансинг му хрумна идеята да се представят за потенциални купувачи. Ставаше въпрос за малък интернет доставчик, който всъщност препродаваше услуги и едва ли струваше много. Щяха да му предложат сума, от която да облещи очи и да му потекат лигите при мисълта за купчината пари, която го очаква. Лансинг обаче бе настоял на резервен вариант, затова Моро бе продължил да рови в биографията на Ечевария. В крайна сметка бе хакнал базата данни на Службата за американско гражданство и имиграция и бе проверил информацията от формуляра за натурализация, подаден от Ечевария. И веднага бе открил, че Ечевария е излъгал. Написал бе, че няма деца, макар от страницата му във Фейсбук да ставаше ясно, че в Мексико има умствено изостанала извънбрачна дъщеря, за която се грижи майка му. Защо обаче бе излъгал? Нямаше нищо незаконно в това да имаш извънбрачна дъщеря. Затова Моро отново използва Фейсбук — тази социална медия бе същински дар божи! — и откри самоличността на майката на момичето. Оказа се, че е от богато семейство, свързано с трафика на наркотици.

Бинго!

Моро не беше сигурен дали това би могло да доведе до отнемане на гражданството. Но се надяваше Ечевария да има сериозни проблеми, ако този факт стигне до Службата за имиграция или министерството на вътрешната сигурност. Нищо чудно да поставеше под въпрос и лиценза му на интернет доставчик, който му бе издала Федералната комисия по комуникациите.

Моро допи чая си с лимон и лапна хапче против кашлица. Лансинг си погледна ролекса. Наближаваше часът на срещата им.

— Да вървим — каза той, стана и приглади костюма си.

Влязоха в „Бейнет“, минаха покрай центъра за обслужване на клиенти, в който работеха млади приветливи момичета, и се представиха на секретарката, която ги въведе в офиса отзад. Моро се огледа. Това беше добре: сървърите бяха тук, на място. Минаха покрай шкафове, от които се разнасяше тихо бръмчене, и се озоваха в малък ярко осветен кабинет.

Това бе офисът на Ечевария. Домакинът стана, здрависа се с тях, покани ги да седнат. Беше красив мъж в добро здраве, с тъмни очи, от които на момичетата сигурно им се подкосяваха краката, и носеше тясно поло на „Ралф Лорън“, което очертаваше мощните му бицепси. Имаше вид на типичен латиноамерикански мачо.

— Искам да ви кажа от самото начало — заяви той, — че нямам никакво намерение да продавам компанията. Макар да оценявам интереса ви към нея.

„Що за глупост — помисли Моро. — Всеки си има цена.“

Лансинг отвърна:

— Разбирам. Фирмата е чудесна… а и се намира в такова красиво градче. Аз съм търговец на Уолстрийт, но се уморих от бизнеса там и търся промяна. Вашата компания ми се струва много атрактивна.

— Благодаря.

— Как се озовахте тук?

Това накара Ечевария да се впусне в продължителен монолог за това как направил „малко пари“ в една интернет компания в Пало Алто, уморил се от бизнеса там и се установил тук, където животът бил по-спокоен, хората — по-дружелюбни и прочие, и прочие. Лансинг умело насочи разговора към по-лични теми, в резултат на което разбра, че Ечевария се е оженил (наскоро), има две деца (момиченце, което се родило неотдавна, и момченце, вече проходило), две хобита (сърфинг и скално катерене) и куп други подробности. Ечевария отново заяви намерението си да не продава фирмата, но Моро бе готов да се обзаложи, че събеседникът им е любопитен да чуе предложението им. Просто бе прекалено умен и тактичен, за да попита директно. Вместо това зададе общи въпроси, свързани с причините, накарали Лансинг да се заинтересува от компанията му. Не след дълго Лансинг спомена сякаш между другото, че ако всичко е наред, възнамерява да предложи да плати в брой „неголяма, но все пак осемцифрена сума“, ако, разбира се, Ечевария прояви интерес да продаде бизнеса.

Това привлече вниманието на Ечевария. Макар да се занимаваше с „Бейнет“ повече като хоби, тъй като не се нуждаеше от парите, подобна цена за компания, която оперира в сектор с ниска норма на печалбата и приходи от не повече от един милион годишно, бе достатъчно щедра, за да привлече вниманието на всеки собственик.