Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Лъжеш! Това не е вярно!

— Баща ти знае, че е трябвало да ти каже много отдавна. Просто не знае как да го направи. Както може би си забелязал, той обикновено избягва конфликтите, гледа да мине по-леко.

— Това не е възможно! Не ти вярвам!

— Попитай го.

— А мама знае ли?

— Да. А що се отнася до майка ти, трябва да знаеш, че е било невъзможно да избегне онзи пиян шофьор. Престани да я обвиняваш за проблемите си с крака. И още нещо, трябва ти по-добър ортопед. Ще се погрижа за това по-късно.

Докато Джейкъб гледаше смаяно робота и в объркания му ум се въртяха хиляди мисли, долетя викът на майка му:

— Вечерята е готова!

— Слушай внимателно — каза роботът. — Върни ме в килера и не казвай нито думичка на никого — особено на баща ти. А докато вечеряте, го попитай за Андреа. И когато разбереш, че това не е игра, ела тук и ще ти споделя моя план. Опасявам се, че ще се наложи да пропуснеш училище утре. Очакват ни по-важни неща.

— Престани да крачиш напред-назад — каза Мелиса. — Изнервяш ме.

Форд се отпусна тежко на един стол. Бяха минали два часа от изчезването на Дороти. Чакайте да ви се обадя. И как по-точно щеше да им се обади? По скайп? Дали Дороти казваше истината, или пък се опитваше ги излъже? Ами ако я бяха хванали? В такъв случай следваше въпросът кой я е хванал?

— Барабаниш с пръсти.

Форд вдигна ръка и сви пръсти в юмрук. И как Дороти възнамеряваше да им се обади, след като не разполагаха с мобилни телефони?

Мелиса стана от компютъра, взе бутилката минерална вода, която бе купила от автомата до рецепцията, отвори капачката и отпи.

— Изглежда, че онези брокери са задействали огромна мрежа от ботове, която да я залови. Мисля, че изчезна някъде в Калифорния, най-вероятно в района на Силициевата долина. Следата изчезна.

— Е, поне знаем, че не ни е излъгала.

— Пипнах един от тези ботове и декомпилирах изходния му код. Който и да го е програмирал, е знаел идентификационния код на Дороти и е написал вирус, който трябва да я обездвижи. Става въпрос за много добър програмист. Който освен това разполага с екземпляр от ръководството за програмиране на Дороти.

— Смяташ ли, че са я хванали? — попита Форд.

— Бяха я притиснали, а не открих доказателства, че е избягала.

— Ако наистина са пипнали Дороти… какво може да последва?

Мелиса седна на леглото.

— Предполагам, че ще пренапишат кодовете й така, че да я използват за свои цели. Могат да изкарат доста пари с нейна помощ. Представи си изкуствен интелект с нейните възможности, който следи финансовите пазари и е в състояние да преодолее всяка защитна стена, да разбие всяка парола, да интригантства, да заговорничи, да краде, да лъже, да шантажира, дори да убива…

— Те са банкери. Искат само да направят пари.

— Да, но ако след време им хрумне някоя по-мащабна идея? А може да копират Дороти и да я продадат. — Мелиса замълча. — Помисли само какво биха направили иранците или севернокорейците с подобна програма.

Джейкъб завари баща си на масата с чаша вино пред себе си и последния брой на списание „Ентъртейнмънт Уикли“ в ръце. Никога не го бе виждал да чете това списание.

— Откривам тук страхотна информация — каза баща му и вдигна списанието. — Актьори, актриси, скандали, най-новите филми и клипове. Страхотна база данни за Чарли.

Майка му поднесе вечерята — пиле на грил, ориз и зеленчуци. Баща му разряза пилето и майка му почна да сервира.

— Работя и върху речника му — вкарвам малко жаргон, малко ругатни. Говорих с един приятел, който е адвокат в Силициевата долина, и той ме увери, че не би трябвало да имам правни проблеми, но че ако продуктът ще бъде предназначен за малолетни, трябва да избегна всички разговори за секс.

Джейкъб го гледаше втренчено.

Баща му най-сетне забеляза погледа му и остави списанието.

— Какво има?

— Татко, препрограмирал ли си Чарли?

— Работя върху това.

— Имам предвид моя Чарли. Роботът в килера ми. Препрограмирал ли си го?

— Не още. Не съм готов с програмата, но когато я приключа, ще кача новата версия в Чарли и ще видиш разликата. Трябва да ти благодаря, Джейкъб, за помощта. Ти се превърна в безценен член на екипа.

Джейкъб преглътна, после попита:

— Сигурен си, че не си правил нищо с Чарли?

— Абсолютно нищо. Защо? Да не би да се е повредил?

— Не, добре работи — отвърна Джейкъб и заби поглед в пилешкото бутче в чинията си. Изобщо не бе гладен. Реши да изплюе камъчето и да види какво ще стане. Вдигна глава и попита: — Коя е Андреа?