Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Едно ъгълче обаче продължи да грее в бяло. В следващия миг картата като че ли замръзна.

Моро впери поглед в екрана. Издиша бавно.

— Пипнаха я! — каза тихо той. — Готово! Тя е деактивирана!

— Отлично. Какво трябва да направим сега?

— Трябва само да открием мястото, където се намира мъртвата Дороти… тоест хардуера, в който е влязла. Тази информация ще получим само след миг…

Настъпи продължително мълчание. Моро не откъсваше поглед от екрана:

— Добре, добре… — промърмори той. — Къде е тази локализираща програма?

На екрана се отвори нов прозорец. Това бе локализиращата програма, която му изпращаше съобщение. Компютърно съобщение, от което Лансинг не разбираше нищо.

Моро обаче знаеше какво означава това и изкрещя:

— Мръсна кучка!

— Какво?

— Измъкнала се е! — Стовари юмрук върху масата. — Напуснала е интернет. Прехвърлила се е в някакво устройство и е прекъснала връзката с интернет.

— Устройство? Какво устройство?

— Може да е всичко — лаптоп, айфон…

— Нима може да влезе в нечий телефон?

— Във всяко устройство с достатъчно памет.

Настъпи тишина. После Лансинг попита:

— Можеш ли да откриеш местоположението на компютъра, в който е влязла?

Моро впери поглед в екрана и започна да пише на клавиатурата. Продължи да пише, да пише. На Лансинг му призля. Всички тези усилия, всичките тези разходи не ги бяха доближили дори с една крачка към хората, които бяха откраднали парите му.

— Добре… добре… имам айпи адрес. Това е сто двайсет и осем битов адрес… — Продължи да трака по клавиатурата. — Прокси сървърът не може да бъде открит, но… Чакай малко… чакай…

Моро продължи да въвежда трескаво команда след команда.

— Това е добре. Мръсната кучка се е опитала да ми пробута фалшив айпи адрес… Само че онова куче е с нея и предполагам, е забравила, че и то се нуждае от фалшив адрес… Открих я!

— Къде е?

— „Бейнет Интернет Сървисиз“, Халф Муун Бей, Калифорния. Това е доставчикът на интернет, в чиято мрежа е свързано устройството. Това е истинското място, а не фалшивото.

— И къде точно се намира?

— Айпи адресът може да ни доведе само дотук. За да открием конкретното устройство, трябва да проникнем в клиентската база данни на „Бейнет“. После рутерът сам ще зареди адреса. Това е единственият начин да разберем в кое точно устройство е влязла.

Програмистът изглеждаше разчорлен, раздърпан, сякаш току-що се е бил с някого. Лансинг потисна раздразнението си и попита:

— Какво трябва да направим, за да вземем тази програма?

— Ами… — Моро потърка небръснатата си брадичка. — Може би ще успея да хакна базата данни на „Бейнет“ и да извадя информацията за клиентите.

— Ами ако не успееш?

— Тогава ще отидем в Калифорния и ще открием начин да вземем този адрес от „Бейнет“.

— А после?

— После ще проникнем в къщата, ще разберем в кое устройство се е скрила и ще го вземем. Не бива да се бавим обаче, защото въпросното устройство, каквото и да е то, може отново да се свърже с интернет и Дороти ще избяга. Затова за всеки случай ще оставя боговете активни. Върне ли се в интернет дори за милисекунда, те ще я подгонят като същински фурии. И ще разбера веднага.

— Какъв е адресът на „Бейнет“?

Ново тракане по клавиатурата.

— Мейн стрийт №410, Халф Муун Бей… собственикът е някой си Уилям Ечевария. Чакай да видя дали ще мога да хакна списъка с клиентите…

Лансинг извади телефона си и набра компанията за чартиране на самолети, чиито услуги ползваше. Миг по-късно затвори и каза:

— Побързай. Излитаме след час.

Джейкъб Гулд вдигна поглед от книгата на Нийл Геймън. Някой чукаше на вратата. Зачуди се какво ли става. Още беше рано за вечеря.

— Какво има?

— Пусни ме — чу се глас.

Джейкъб седна в леглото. Не беше гласът на майка му, а на някакво момиче. И като че ли не идваше от коридора.

— Коя си ти?

— Шшшт — сгълча го гласът. Идваше от килера. Ново почукване. — Пусни ме.

Джейкъб скочи от леглото и едва сега осъзна, че е само по бельо.

— Джейкъб? — прозвуча отново гласът.

— Момент — отвърна Джейкъб, докато си обуваше панталоните. Момиче? В килера му да се е скрило момиче?

— Коя си ти? — повтори той, застанал пред вратата на килера.

— Дороти.

— Коя Дороти?

— Няма ли да ме пуснеш? Трябва да поговорим.

Гласът не звучеше заплашително. Едновременно уплашен и умиращ от любопитство, Джейкъб отвори вратата. И видя Чарли, робота.

Роботът отиде в средата на стаята, огледа се предпазливо и се обърна към Джейкъб. После му протегна ръка.