Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Лансинг влезе в един съвсем различен свят — модерен, светъл, лъскав, издържан в стилистиката на дзенбудизма, свят, който искреше от фино полиран гранит, светла дървесина и стъкло. Да, тук определено му допадаше повече. Едната стена бе заета от матирани стоманени стелажи, отрупани с компютърно оборудване, подредено по изключително прецизен начин — мониторите наредени като по конец, кабелите грижливо навити… Картината допълваха два стола от серията „Барселона“ на Мийс ван дер Рое и маса на Франк Лойд Райт. Единственият декоративен предмет в помещението бе малка табела, окачена на една от стените. На нея пишеше:

Лансинг бе удивен — никога не бе подозирал за тази страна от личността на Моро.

— Ела, седни — каза Моро, отметна мазната си коса и посочи с костеливата си ръка. Докато Лансинг се настаняваше на един от двата стола, Моро мина покрай стелажите и започна да натиска разни копчета. Оборудването оживя, екраните светнаха, харддисковете забръмчаха тихо.

Моро се настани пред централния терминал, отвори ръководството за кодиране на проекта „Кракен“, придърпа клавиатурата и затрака по нея.

— Наистина ли смяташ, че това ще проработи? — попита Лансинг.

Моро се завъртя на стола си. В погледа му блестеше необичайно ярка искра.

— Ще я пипна тази кучка!

— Май го приемаш лично.

— Тази мръсница Дороти ме държа в асансьора цяла нощ и ме накара да си изповръщам червата от страх да не умра.

Дансинг бе доволен, че вижда Моро в подобно настроение. Нищо не бе в състояние да мотивира по-добре хората от желанието им за отмъщение.

— Надявам се, че си обмислил всичко много внимателно — каза той, — защото една програма, която е в състояние да пробие защитните стени на „Крей“, едва ли е лесна плячка.

— Имам план. Всичко е готово — отвърна Моро. — Според това ръководство програмата има ахилесова пета и това е идентификационният й номер. Ще го използваме, за да я открием и да проникнем в нея.

— Отлично.

— Написах една малка програма, всъщност вирус. Нарекох го Злата вещица. Ще го прикрепя към някой от невидимите регистри, съдържащи този идентификационен номер, за чието съществуване Дороти не подозира. Тя не може да чете тези регистри. След това, с един бърз удар на ножа, или по-скоро на програмния код, Злата вещица ще парализира Дороти.

— Как?

— Сложно е. Начинът, по който функционира Дороти, предполага наличието на нещо като гръбначен стълб, шина, съставена от фундаментален код, към който са прикрепени различни модули. Всички процедури минават през тази софтуерна шина. Тя действа като гръбначния стълб при човека. Една бърза интервенция в този гръбначен стълб, осъществена от моя вирус, ще накара програмата да спре. Тогава ще я хвана и ще я домъкна тук. Ще я проучим на спокойствие, ще я модифицираме и ще я превърнем в наша робиня.

— И ще открием хората, които ни откраднаха парите?

— Това ще е първата й задача. Новата Дороти ще проследи веригата прокси сървъри, която са използвали за атаката срещу нас — каза Моро и се ухили.

— И как ще я пипнеш?

— Джондоу разполага с огромна мрежа от петдесет милиона зомби компютъра. Тази мрежа се управлява от мен.

— Мислех, че си зарязал Джондоу.

— Не съм прекъсвал контактите си с тях. Би трябвало да си доволен от това. Ще мобилизирам цялата им мрежа, за да открия Дороти.

— Звучи обещаващо.

— Но преди да започнем, трябва да поръчаме храна.

— Свинско му шу? — попита Лансинг и повдигна вежда.

— Много смешно!

Лансинг отказа да вечеря с Моро. Не искаше да се изложи на опасността да пипне някоя зараза. Изчака го да си поръча пица и да се заеме отново с работата си.

След като няколко минути се взира в превития над клавиатурата гръб на Моро, Лансинг реши, че няма нищо по-скучно от това да наблюдаваш как работи някой хакер. Така че започна да обикаля апартамента на Моро, да оглежда боклучавите му вещи, да прелиства различни списания, да чете заглавията на книгите по лавицата. Взе от леглото палтото си, което струваше пет хиляди долара, и го закачи на закачалка. Потръпна от отвращение при вида на мръсния неоправен матрак на пода, целия покрит с петна, които недвусмислено свидетелстваха за сексуалната дейност на Моро. Не можеше ли да метне една покривка отгоре, когато канеше гости? Зачуди се що за момиче би правило секс с Моро. Вярно, че младежът бе баснословно богат, но пък бе нечистоплътен, невъзпитан, недодялан. Въпреки това, колкото и странно да изглеждаше, Лансинг го харесваше, но никога — ама никога — не би го поканил в дома си в Грийнуич.