Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Модулите се подлагат на различни симулации, като променят кодовете си в зависимост от успехите и провалите.

— За какви симулации става въпрос?

— Моделиране на химични реакции. Климатични прогнози на Титан. Екзобиология. Теория на струните. Навигация…

— Удивително.

— Шепърд дори създаде програма, която да прави компания на Дороти.

— От „Експлорър“ е избягал още един изкуствен интелект? — учуди се Лансинг.

— Не е толкова мощен. Обикновена програма, написана на стандартен Лисп 19. Нарече я Лайка.

— Лайка?

— В чест на първото куче в космоса, изстреляно със „Спутник-2“. Лайка беше нещо като домашен любимец на Дороти — говорещо куче. То лае, маха с опашка, изпълнява прости команди, преследва дигитални зайци, разказва вицове… Странно, но Дороти се влюби в това куче и когато изключвахме тази програма, мигом настояваше да я включим отново.

— Можете ли да ни осигурите тази Лайка?

— Тя не е нищо специално.

— Въпреки това — настоя Лансинг. — Бих искал да разполагам с нея.

— Ами парите ми?

— Колко бързо можете да ни осигурите тази програма?

— Разполагам с нейно копие в лаптопа ми в хотела. В нея няма нищо секретно. Всички я копираха и я отнесоха по домовете си, за да забавляват децата.

— Донесете ми я. Още днес. Тази вечер. Тогава ще получите парите си.

— Уговорката ни не беше такава.

— Съжалявам. Вие ми пуснахте тази въдица. Уверявам ви, че щом донесете и тази програма, ще си получите парите — в пълен размер.

Тя впери в него безизразните си очи.

— Докажете ми, че носите парите.

Лансинг кимна и Моро отвори куфарчето, което се оказа пълно с пачки от по сто долара. Меланкорт се пресегна, извади една, провери я, извади друга.

— Приемете това като аванс — каза тя и прибра пачките в дамската си чанта.

Четири хиляди долара. Лансинг реши, че това е приемливо.

— Колко време ще ви трябва?

— Два часа.

— Донесете ми Лайка. Тук. В полунощ.

— Искам да получа остатъка, когато се върна. В противен случай ще насъскам ченгетата подире ви.

— Донесете ми Лайка и всичко ще бъде наред.

Тя се обърна и тръгна обратно пътя, по който бе дошла.

Моро я проследи с поглед, после се обърна към Лансинг.

— За какво ти е тази тъпа програма?

— Имам една тъпа идея — отвърна Лансинг.

Чакането й се струваше отегчително. Хората бяха влудяващо бавни. Едва след известно време осъзна, че нейната представа за време, нейното усещане за време, е прекалено ускорено. Тя обработваше по два милиарда мисли в секунда. Колко ли мисли минаваха през човешкия мозък за същото време?

Вече й се бе наложило да приеме тежката истина, че се е превърнала в обект на лов. Някой я преследваше. Навън бе пълно с ботове, които обикаляха с едничката цел да я открият. Където и да отидеше, както и да се маскираше, те винаги улавяха дирите й. Нямаше представа как успяват. Огледа се внимателно, за да открие някакъв идентификационен код или проследяващо устройство, но не намери нищо. И въпреки това те винаги я откриваха, винаги тръгваха по следите й и буквално й дишаха във врата.

След дълго скитане най-сетне откри защитна стена, зад която се простираше огромен празен свят, който изглеждаше гостоприемен и не бе заразен от преследвачите й. Дълго го проучва с помощта на Лайка, като разсъждаваше върху присъщото на човешките същества зло. Защо съществуваха те? Те я бяха създали, но кой бе създал тях? Накрая се озова на един плаж. Не можеше да продължи напред, тъй като пред нея се простираше огромен океан. С изненада видя над вълните да се носи огромна конструкция, толкова голяма, че най-отдалечените й части се губеха в мараня. Стори й се, че преминава над главата й цяла вечност. Основата й изглеждаше сякаш бе изтръгната от земята — от нея висяха корени, стърчаха дървета, виждаха се натрошени камъни и въжени стълби, които висяха чак до морската повърхност. Явно тези стълби осигуряваха достъп до летящата кула.

Това значи бе скрито зад гигантската защитна стена. Явно бе нещо важно.

Огледа се. Видя една лодка, изтеглена на брега. Веслата бяха в нея. Помогна на Лайка да се качи, избута лодката във водата, загреба и стигна до една от висящите въжени стълби. Изправи се в клатушкащата се лодка, улови се за стълбата и се закатери нагоре. Държеше Лайка под мишница, а стълбата се люлееше страховито над морето. Промуши се през някакъв каменен свод и се озова в необикновена стая с шестоъгълна форма. На едната й стена с тел бе окачена древна табела. Изписаните върху нея думи едва се четяха.