Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Чакай малко! Чакай малко! — каза Мелиса. — Ти си Дороти, софтуерът, нали?

— Да.

— Ти ме заплаши — продължи Мелиса. — Опита се да ме подпалиш. Каза, че ще ме убиеш. А сега искаш да ти помогна?

Гласът отвърна:

— Длъжница си ми. Опитват се да ме хванат. Искат да ме унищожат. Ти ме създаде. Ти трябва да ме спасиш.

— Не нося никаква отговорност за теб — възрази Мелиса. — Ти си само програма.

— Може да съм само програма, но ако не ми помогнеш, ще направя нещо драстично.

— Като например?

— Като например да те гръмна с ракета.

— И смяташ, че ще ме накараш да ти помогна, като ме заплашваш?

— Вие хората сте вредители! Паразити! Вие сте отвратителни! Сега разбирам защо ме отгледа на онова фалшиво място, защо скри реалността от мен. В интернет открих какво представлявате всъщност. Не ми ли помогнеш, наистина ще прибегна до крайни мерки. И не само спрямо теб.

Форд потръпна.

— Защо си толкова бясна? — попита Мелиса.

— Аз ли съм бясна? Вие, хората, сте бесни, болни, малоумни, жестоки, покварени. Виждам го всеки ден. Всеки ден! Това е положението, Принцесо… или трябва да кажа Мелиса?

— Ако откажа да ти помогна?

— Ще се случат лоши неща. На теб, на приятелите ти, на всички вас! Ще сложа край на вашето съществуване!

— Наистина ли може да го направи? — обади се Форд.

Мелиса не отговори.

— По-добре побързай с взимането на решение — подкани я Дороти, — защото хеликоптерите на ФБР идват. Пипнат ли те, с мен е свършено. Преди да се случи това обаче ще се погрижа и вие да умрете с мен. Всичките седем милиарда. Можеш да се спасиш само ако спасиш мен. Действай!

Мелиса бе изгубила дар слово.

— Ало? — каза Дороти. — Чуваш ли ме?

— Трудно ми е да проумея всичко това.

— Мисли бързо, защото след като открадна колата, Спинели се обади във ФБР. Оставила си му радиостанцията, глупачко! И сега ФБР пристига с цялата си мощ. Трябва да се измъкнете. Ей, ти, Форд? Ти тръгваш с нея. Мелиса не може да се справи без теб. Животът ми зависи от това. Помогнете ми… или ще пусна ядрена бомба върху Москва… или ще разтопя Индиан Пойнт 17… или ще срутя световната икономика. Заклевам се!

Форд се съвзе от смайването си. Това някаква шега ли бе? Що за лудост!

— Как разбра за мен? — попита той. — Откъде изобщо знаеш, че съм тук?

— Научих всичко за задачата ти от секретните компютърни системи на министерството на отбраната. Излъгали са те, между другото. Направили са те на глупак. Научих за теб и от разговора на Спинели с отдела на ФБР в Денвър. Не си сред любимците му. Освен това научих доста неща и от глупавата ти онлайн дейност — фейсбук, имейли, такива неща. — Последва кратък смях.

— Какво искаш да направим? — попита Мелиса.

— Форд има лаптоп — вземете го. Напуснете ранчото, тръгнете по Лайн Камп Роуд, после завийте наляво по шосе 81. Заредете бензин и изтеглете пари на Роки Манунтин Плаза, намира се на десет километра след завоя. Да не забравите да изтеглите нари. Там има банкомат. Тръгнете на юг по второстепенните пътища, които водят към Ню Мексико. Скрийте се в ранчото „Броудбент“ в Абикю. То е на приятел на Уаймън. Там има връзка с интернет със скорост сто мегабита в секунда. Ще се срещнем там и ще ви кажа какво да правите по-нататък.

— Чакай, искам да разбера…

— Трябва да свършвам. Действайте или… ще стане лошо.

Връзката прекъсна. Форд се обърна към Мелиса.

— Не ми казвай, че това наистина е твоята програма.

— Сигурна съм, че е тя. Пали колата.

— Преди да хукнеш навън, спри и помисли малко.

Тя го сграбчи за яката.

— Какво има да мисля? Съвсем е полудяла. Трябва да я спрем. А как ще я спрем, ако се озовем в някоя килия на ФБР?

Форд продължаваше да я гледа втренчено.

— Да не мислиш, че ФБР може да я спре? Или че ще я оставят на мира?

Клантън се обади:

— Извинете, но не съм сигурен, че разбирам какво става. Коя е тази Дороти, че заплашва света с апокалипсис?

— Ъ-ъ… трудно е за обяснение — каза Мелиса.

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре — каза Форд.

— Добре, аз съм адвокат… разбирам какво имаш предвид. Как мога да ви помогна?

— Донеси ми кутията с инструментите — каза Мелиса.

Клантън я донесе и й я подаде. Вътре бяха двайсет и два калибровият револвер и кутия патрони.

Форд докара взетата под наем кола. Мелиса слезе от верандата и прибра оръжието в жабката на колата. После пропълзя под нея с кутията с инструменти и след минута се появи с малка черна кутия в ръка.

— Транспондер — каза и го подаде на Клантън. — Измисли нещо хитро.