Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Открих я — каза Форд. — Но от ФБР искат да я вземат.

— Браво. Много си бърз. Няма проблем, предай я на ФБР. Бездруго го планирахме от самото начало.

— Ще е голяма грешка.

— Надявам се, че няма да има проблеми — каза Локуд след кратка пауза.

— Вече имаме. — Форд му предаде всички подробности, които бе научил: че Шепърд не е откраднала програмата Дороти, как тя сама е „избягала“, как я е заплашила… Когато стигна до момента, че Дороти може да превърти и да започне да изстрелва ядрени ракети, Локуд го прекъсна:

— Уаймън. Не ми казваш нищо ново. Между другото, всичко това е строго секретно. Остави ФБР да се погрижи за Шепърд. Не ти трябва да знаеш нищо повече. Ти си свърши работата. Ясен ли съм?

Форд чуваше виковете на Шепърд отвън, последвани от боричкане.

— Какво ще прави ФБР с нея?

— Това вече не е твоя грижа.

— Ако смятате, че така ще я накарате да ви помогне, правите голяма грешка. Това не е правилният подход. Нуждаете се от помощта й, ако искате да се справите с онзи побеснял софтуер. А тя е лабилна.

— Край на дискусията.

До Форд долетя поредната ругатня отвън, последвана от затръшването на врата и рева на автомобилен двигател.

— Излъгахте ме — каза Форд. — Подадохте ми невярна информация за операцията.

— Уаймън, ти получи толкова информация, колкото ти бе необходимо, за да се справиш със задачата. Признавам, че се представи отлично. Заповядвам ти от името на президента да я предадеш на ФБР.

Форд затвори и излезе на верандата. Клантън стоеше с палци в гайките на колана, вперил поглед в облачето прах на хоризонта. Мелиса я нямаше.

— Същинска дивачка — отбеляза Клантън. — Удари агента на ФБР, насини му окото. Това е онази Мелиса, която помня. Беше невероятно нежна с конете, но станеше ли въпрос за хора, предпочиташе да се бие, вместо да отстъпи. Чудя се дали ще я видя отново.

Форд поклати глава.

— Предполагам, че всичко свърши.

— Имам лошо предчувствие какво я очаква — каза Клантън. — Но това е нещо, което не можем да предотвратим, нали?

Извади една бира от хладилната чанта до стола и я подаде на Форд. Седнаха на верандата и отпиха мълчаливо. Форд бе ядосан, но разбираше, че не е в състояние да направи нищо. А и какво бе очаквал? Бе работил за правителството достатъчно дълго, за да предвиди какво ще се случи.

След десетина минути облачето прах се появи отново. Наблюдаваха го как расте и се приближава. Беше автомобилът на агента на ФБР.

— Какво ли иска този копелдак пък сега? — попита Клантън и се залюля в стола.

Колата навлезе с лудешка скорост в застлания с чакъл паркинг; изпод гумите й захвърчаха камъчета. От нея изскочи Шепърд с белезници на ръцете. Агентът не се виждаше никакъв.

— Помогнете ми да ги махна — каза тя. — По-бързо!

Без да каже нито дума, Клантън се надигна и влезе вътре. След миг се появи с две малки отвертки. Пъхна едната в ключалката, поровичка с другата и белезниците се отвориха. Мелиса ги захвърли встрани.

— Какво стана? — попита Клантън.

— Казах на онзи тъпак, че трябва да се изпикая. Когато слезе от колата с мен, го помолих да се обърне. Скочих, съборих го на земята и му взех колата. Уаймън, пали твоята. Трябва да се махнем оттук.

Форд я зяпна.

— Аз ли?

— Точно така, ти!

— И къде ще отидем?

Тя се намръщи.

— Да не мислиш, че тези глупаци ще намерят Дороти?

— Вероятно не.

— В такъв случай всичко зависи от нас.

— Нямам намерение да ставам твой съучастник в някакво идиотско бягство от ФБР.

— Трябва ми помощ. Аз съм единствената, която може да намери Дороти. Зная точно какво да направя. Дай ми двайсет и четири часа.

— Защо не сътрудничиш на ФБР?

Чу приглушения звън на телефона в къщата и се зачуди дали не е Локуд. Клантън отиде да вдигне.

— ФБР? Те са безнадеждни. А докато този софтуер се крие някъде в интернет, аз съм в опасност. Тя може да направи всичко — да повреди колата ми, да подпали дома ми…

Клантън излезе на верандата.

— Теб търсят, Мелиса.

Тя го изгледа изненадано.

— Мен? Че кой, по дяволите, знае къде съм?

— Някоя си Дороти.

Мелиса пребледня, после влезе в къщата. Форд я последва. Тя взе слушалката.

— Ало?

Заслуша, пребледня още повече и погледна Форд.

— Включи на високоговорител — каза той.

Тя натисна един бутон и в дневната се разнесе пискливият истеричен глас на малко момиче.

— Преследват ме! И теб също. Нямаш време. Хеликоптерите ще са при теб след двайсет минути. Трябва да ми помогнеш!