Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

В „Сейнт Полс“ Лансинг бе скандалджия и побойник със зализана назад коса. И той, и приятелите му прекарваха голяма част от времето си в преследване и тормоз на хомосексуалисти, бавноразвиващи се или просто по-дребни и боязливи хлапета. В колежа обаче осъзна, че подобно арогантно бабаитско поведение, вършило му добра работа в подготвителното училище, ще доведе до пълна катастрофа в реалния живот. Затова вложи големи усилия и постоянство, за да се превърне в добре възпитан и добре облечен младеж с изискани маниери и лек британски акцент. И още нещо много важно: Лансинг осъзна, че противно на твърденията на родителите му, богаташите от Горен Ийст Сайд, т.нар. бели англосаксонски протестанти, не са единствените интелигентни и достойни хора на този свят. Най-големите умове, които бе срещал, се бяха оказали все представители на разни етнически малцинства — евреи, поляци, индийци, италианци, ирландци, китайци… Моро бе един от тези изключително интелигентни представители на малцинствата — италианец с мазна коса от някакво забутано градче в Ню Джърси, роден в долнопробно работническо семейство, в което мъжете ставаха все полицаи или пожарникари. Притежаваше акцента на Тони Сопрано, но не и полезни връзки с мафията. Колкото и странно да изглеждаше, геният на Моро бе покълнал и разцъфтял именно в тази среда. Лансинг не използваше с лека ръка думата гений, но Моро бе истински гений и Лансинг му плащаше по достойнство.

Брилянтната идея на Лансинг бе свързана с една много специфична разновидност на алго-търговията. За да я реализира, Лансинг написа алгоритъма, а Моро програмира уникален софтуер, който двамата кръстиха Черната мамба. Черната мамба е най-смъртоносната змия на света, едно от малкото животни, които преследват и убиват хора. Тя пълзи по-бързо от тичащ човек и настигне ли го, може да го ухапе три пъти за една секунда. Всяко ухапване инжектира в организма му отрова, достатъчна да убие двайсет и пет души. Както предполагаше името й, програмата „Черната мамба“ бе страховит и смъртоносен ловец. Правеше само едно — преследваше други алго-програми. Спотайваше се в най-тъмните сенки на виртуалния пазар, откъдето проследяваше милиони сделки, докато открие жертвата си — друга алго-програма, която изпълнява някаква задача. Щом откриеше алго-програма, следваща предсказуема стратегия на търговия, Черната мамба я атакуваше. И тъй като знаеше какво купува или продава въпросната програма, можеше да предвиди ходовете на жертвата си, да я изпревари и да отмъкне печалбата. Големите взаимни фондове често използваха алго-програми, за да разбият една голяма сделка на стотици по-малки, които да сключат в течение на няколко часа на различни фондови борси. Целта бе да се запази в тайна голямата сделка, тъй като оповестяването й би могло да повиши или понижи значително цените на акциите. Като знаеше какво възнамерява да направи набелязаната жертва, Мамбата купуваше същите пакети акции хилядни от секундата преди жертвата да направи своята поръчка. Частица от секундата по-късно вече продаваше акциите и реализираше печалба. Това можеше да се случи хиляди пъти преди собствениците на алго-програмата да заподозрат, че нещо не е наред. Но тогава, разбира се, вече бе прекалено късно.

През последните години Черната мамба бе донесла на „Лансинг Партнърс“ печалба от осемстотин милиона долара. Стратегията й обаче не бе неуязвима. Някои от големите банки и хедж фондове засякоха дейността на Мамбата и не останаха очаровани от откритието, че някой друг ги мами в тяхната собствена мръсна игра. И се опитаха да контраатакуват. Ерик Моро обаче усъвършенстваше Мамбата почти ежедневно и когато тя допуснеше грешка и изгубеше пари, коригираше програмата незабавно. Ако използваше стратегия, която вече не вършеше работа, Моро измисляше нова стратегия. Черната мамба приличаше на непрекъснато мутиращ вирус, който променя не само начина, по който атакува своите жертви, но и базовия си код, така че всяка седмица да изглежда по различен начин и никой никога да не успее да го идентифицира.

В този ден — понеделник сутрин в средата на октомври — Джей Паркър Лансинг следеше действията на Черната мамба, която бе хвърлила око на частен форум за търговия с ценни книжа. По-рано сутринта Мамбата бе засякла алго-програма, която продаваше акции, притежавани от ключов акционер на прочута интернет компания. Точно деветдесет дни преди това тази интернет компания бе осъществила първично предлагане на фондовия пазар. Деветдесет дни след началото на предлагането служителите на компанията вече имаха правото да продават своите акции. Това бе стара история, позната и от Фейсбук, и от Групон. Досегашните акционери, наричани инсайдъри, или с други думи основателите на компанията и първоначалните инвеститори в нея, осребряваха акциите си след деветдесет дни, а наивниците, купили дялове по време на първичното предлагане, оставаха със значително обезценени акции. Днес изтичаше деветдесетдневното ограничение. И по всичко изглеждаше, че инсайдърите ще пуснат в продажба огромни пакети акции, но тихо и незабележимо, като използват алго-програма.