Локуд преглътна.
— Не сме сигурни, тъй като не разполагаме нито със софтуерния код, нито с главния програмист. Възможно е да е най-обикновен дефект. Възможно е да е саботаж. Възможно е и да е престъпна небрежност. Просто не знаем.
— Разбирам.
Локуд продължи:
— Разпитахме всички членове на екипа, разработил софтуера. По всичко изглежда, че програмата симулира безтелесен човешки ум. Тя е креативна. Тя е умна. Тя е проектирана така, че да симулира емоции като страх, бягство от опасности, избягване на негативни стимули, но също така и любопитство, смелост, изобретателност… Според една от версиите софтуерът е изпаднал в състояние, наподобяващо паника, или е преминал в нещо като авариен режим, което е довело до инцидента.
— Кое е наложило разработването на подобен изкуствен интелект, на софтуер, който притежава емоции?
— Разбирате ли, програмата всъщност не притежава емоции. Тя симулира емоции. Емоциите са нещо полезно. Страхът например стимулира предпазливост и предвидливост, подобрява преценката. От любопитството също има полза — именно на него разчитаме да насочи „Експлорър“ към аномални или просто странни явления, които да проучи. Има си причина човешките същества да притежават емоции — те им помагат да оцелеят и да функционират по-ефикасно. Същото се отнася и за космическа сонда, която трябва да работи на милиарди километри от Земята, което означава, че апаратурата не може да бъде управлявана в реално време. Или така поне ни обясниха инженерите от НАСА.
Думата взе президентът. Опря се на лакти, наведе се напред и мрачният му глас изпълни помещението:
— Ето къде е проблемът. Този изкуствен интелект е нещо напълно ново за нас. Той притежава огромен отбранителен и разузнавателен потенциал. Огромен. Учудвам се как в НАСА са могли да разработят подобно нещо, без да оценят военните му приложения, без да кажат нито дума пред Пентагона за този пробив. Хората от НАСА създадоха сериозна заплаха за националната сигурност.
Форд преглътна. Всички знаеха, че президентът бе орязал бюджета на НАСА, за да налее повече пари в бюджета на Пентагона.
Локуд се покашля и каза:
— Справедливостта изисква да отбележим, че никой в НАСА, дори самата Шепърд, не е оценил последиците от този революционен пробив в областта на изкуствения интелект. Нито възможностите му в пълния им мащаб.
Президентът заговори отново:
— Глупости! Тази Шепърд много добре е знаела какво прави. Това е измяна! Обединеното командване е бясно! Като главнокомандващ аз съм отговорен за подобни неща. Този софтуер има хиляди приложения, които са много по-важни от изпращането на онази хокейна шайба на Тритон.
— Титан.
— Помислете само какво би могъл да направи Пентагонът с подобен интелигентен софтуер!
На Форд дори не му се мислеше за това.
— Попадне ли във вражески ръце, програмата може да бъде използвана за пробив във военните ни мрежи, за заплаха срещу националната сигурност, за кражба на милиарди долари от нашите банки, може да предизвика рухване на цялата икономика или изключване на електропреносната мрежа. Можем да я използваме като стратегическо преимущество срещу нашите противници. Мобилните високоинтелигентни програми от типа ИИ ще бъдат ядрените оръжия на двайсет и първи век!
Президентът се облегна; дишаше тежко. Форд се зачуди дали няма да умре преди изборите. Не беше сигурен как би реагирал в такъв случай, но знаеше, че вицепрезидентът е още по-лош вариант.
Най-сетне дойде ред и на Форд да попита:
— Каква е моята задача?
Локуд отвърна:
— Да отидеш в планините и да намериш Мелиса Шепърд. И да я върнеш тук.
Форд погледна първо президента, после Локуд.
— Това не е ли работа на ФБР?
— Честно казано — призна Локуд, — опитахме първо този вариант. ФБР изпрати безпилотен самолет, въоръжени агенти на всъдеходи, облетяха планините с хеликоптери… Пълен провал! Само я подплашиха и я принудиха да навлезе още по-навътре в планините. Районът е обширен, а тя го познава отлично. Планините изобилстват с изоставени мини. Според психолозите обстоятелството, че на младини е вършила дребни престъпления и е взимала наркотици, предполага склонност към самоубийство. Тя е гений, но психически нестабилен гений. А ние на всяка цена трябва да я върнем жива. Тя е единствената, която знае всичко за този софтуер.
— Защо аз?
— Нуждаем се от човек, който работи самостоятелно. Човек, който да проникне в района тихо и незабележимо. Да се представи за планинар или алпинист. Някой, който работи добре на терен и може да се похвали с успехи в подобни самостоятелни операции.
Читать дальше