Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— А онези хакери, които са изтрили програмата? Само са я изтрили или са я копирали?

— В интерес на истината, смятаме, че самата Шепърд е откраднала програмата, след което е изтрила всички копия.

— Защо?

Намеси се президентът:

— Търси да изкара някой долар, като я продаде на Иран или Северна Корея. Това е моето предположение.

Форд отвърна:

— Ако възнамерява да продаде програмата, защо ще се крие в планините, ще пали колата и мобилния си телефон? Подобно поведение не е характерно за човек, който търси печалба.

— Не ми пука за мотивите й или за психическото й състояние — каза президентът. — Задачата ти, Форд, е да я доведеш. Ясен ли съм?

— Разбирам, господин президент. Може ли да задам един въпрос? Къде съхранява програмата? Взела ли е компютър със себе си?

— Софтуерът е проектиран така, че да работи на всяка платформа — обясни Локуд. — Обемът му е едва два гигабайта и може да бъде запис на флашка или мобилен телефон. След което може да бъде инсталиран на всякакъв компютър, а може би дори на айпад.

— Това е удивително!

— Не съвсем — продължи Локуд. — През последните двайсет години развитието на хардуера значително изпреварва това на софтуера. Оказва се, че създаването на мощен изкуствен интелект е въпрос единствено на кодиране. А не на процесорна скорост например. Един айпад е в състояние да извършва два милиарда операции в секунда. Това му е достатъчно, за да симулира човешки ум. Всичко е въпрос на програмиране. Тази жена… Шепърд, е открила ключа към създаването на изкуствен интелект. Част от екипа й твърди, че е запазила в тайна определени неща, някои похвати в програмирането, които са й позволили да направи софтуера стабилен, и никой от тях не е успял да дешифрира какво точно е направила. Ние, разбира се, сме изключително загрижени.

Началникът на кабинета на президента прошепна нещо в ухото му. Президентът се намръщи и стана, при което остави чашката си за кафе с трясък.

— Закъснявам за предизборна среща. — Приведе се напред и доближи лицето си до лицето на Форд. — До изборите остават три седмици. Тази програма е софтуерна ядрена бомба. И се намира в ръцете на някаква проклета откачалка. Искам и жената, и програмата. Ясно ли е?

— Да, господин президент — отговори Форд.

Зиме и лете, през пролетта и есента, в камината в кабинета на Джей Паркър Лансинг на седемдесетия етаж в небостъргача „Ексчейндж Плейс“ във финансовия квартал на Манхатън гореше огън. Реализирането на тази прищявка му бе струвало два милиона долара само за инсталирането на камината. Освен това всеки ден трябваше да му се доставят брезови цепеници, които да се качват с товарния асансьор и да се подреждат грижливо в коша от ковано желязо, изработен през XIX в. Всеки от колегите му би се задоволил с платно на Сезан на стената. Но истинска камина, в която горят дърва? На седемдесетия етаж на небостъргач в Манхатън? Това говореше за него повече от всяка картина.

Дори и в този топъл октомврийски ден в камината весело гореше огън, а климатикът работеше с пълна мощност, за да компенсира горещината, излъчвана през решетката от ковано желязо. Лансинг седеше срещу огъня зад голяма ренесансова маса, в центъра на полукръг от плоски компютърни екрани, и с гладкия си като коприна, без нито едно косъмче десен показалец въвеждаше команди върху компютърна клавиатура. Лансинг пишеше с два пръста. Бяха го скъсали на изпита по машинопис в девети клас. Това не му пречеше: бездруго той смяташе, че машинописът е за секретарките, за хората от работническата класа. Макар да бе роден в Ню Йорк, Джей Паркър Лансинг се смяташе за духовно свързан с британската висша аристокрация. Дори бе развил съответния акцент.

Лансинг бе президент и главен изпълнителен директор на „Лансинг Партнърс“, бутикова компания от Уолстрийт. „Лансинг Партнърс“ се бе специализирала в областта на алгоритмичната, високочестотната или свръхскоростната търговия. Алго-търговията, както често я наричаха, бе заела солиден дял от търговията на фондовите и стоковите борси. През януари 2013 г. например седемдесет процента от всички сделки, сключени на Нюйоркската фондова борса, бяха алго-транзакции, сключени автоматично от компютри, без никаква човешка намеса. Въпросните сделки се реализираха от компютърни алгоритми, които получаваха информация по електронен път и реагираха в рамките на няколко милисекунди, тоест безкрайно по-бързо от което и да било човешко същество.