Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— О, седнете, за бога — каза президентът. Самият той се настани в кресло с широка облегалка, а агентите на Сикрет сървис дискретно заеха позиции — единият в срещуположния край на стаята, до прозореца, а другият до вратата. — Почерпи ме малко кафе, Стан. В Овалния кабинет така и не можаха да се научат да правят хубаво кафе.

Прислужникът мигом му поднесе кафе. Настъпи кратка тишина, докато президентът го изпи цялото — черно, без захар, — след което му наляха пак.

Накрая президентът остави чашката с решително потракване и заяви:

— Добре, Локуд, да започваме. — Погледна Форд и добави: — Радвам се, че се присъединихте към нас, доктор…

— Форд.

— Значи така — започна Локуд стегнато и делово. — Всички знаем за трагичния инцидент в Центъра за космически полети „Годард“ преди седмица. — Отвори някаква папка и продължи: — В резултат на експлозията са загинали седем души, разрушена е цялата инсталация за изпитване на космическа техника, както и сонда на стойност сто милиона долара. Имаме и още един проблем, който не бе отразен от пресата. — Замълча, огледа се и каза: — Всичко, което ще чуете от този момент нататък, е строго секретно.

Форд събра длани и заслуша внимателно. Присъствието на президента — и то в навечерието на изборите — предполагаше, че проблемът наистина е сериозен.

— Както знаете, изпробвахме космическа сонда на име „Титан Експлорър“, която трябваше да бъде спусната с парашут над най-голямото море на Титан. — Локуд обясни накратко същността на проекта „Кракен“. — По всяка вероятност — продължи той — проблемът се дължи на дефект в софтуера, управлявал „Експлорър“. Програмата е написана така, че да управлява сондата напълно автономно. С други думи, това е ИИ. Изкуствен интелект. Софтуерът би трябвало да реагира на всяка заплаха за сигурността или целостта на сондата. — Замълча и попита: — Разбирате ли какво говоря?

Форд кимна.

— Ръководител на екипа програмисти е жена. Мелиса Шепърд. Пострадала е от експлозията и е била настанена в болница. Леко сътресение на мозъка. Нищо сериозно. В болницата е била под наблюдението на полицай.

— Какво е наложило това? — попита Форд.

— Възникнали са съмнения, свързани с евентуална грешка или дори проява на небрежност от нейна страна. Имало е подозрения и за саботаж.

— Саботаж?

— Точно така. Непосредствено след експлозията някой е хакнал компютърната мрежа на „Годард“ и е изтрил целия софтуер на „Експлорър“. Всичко, до последния код — резервни копия, чернови, модули, изходни и компилирани файлове, машинни кодове… Всичко! Нищичко не е останало!

— Не е лесно да се изтрият компютърни данни, без да остане следа.

— И въпреки това се е случило. Хакерът или хакерите са знаели къде точно се съхранява информацията, разполагали са с пароли за всичко, преминали са през всяка защитна стена, или файъруол, която дотогава е била смятана за непробиваема… изтрили са цялата информация, до последния бит. Същата нощ Мелиса Шепърд е изчезнала от болницата. Минала е покрай охраната, върнала се е в апартамента си, взела е някои неща, отишла е до „Годард“, за да прибере и колата си, разбила е бариерата, изоставила е колата си, откраднала е автомобил под наем. ФБР е открило втората кола, заедно с мобилния телефон, портфейла и кредитните карти на Мелиса Шепърд, изоставени в отдалечено ранчо близо до Аламоза, Колорадо. Колата и всичко останало е било запалено.

— Доказателства за измяна от нейна страна? — попита Форд.

— Никакви.

— Оставила ли е бележка?

— Не. Ранчото, където е изоставила колата, се нарича „Лейзи Джей“. Намира се в подножието на планините Сангре де Кристо в отдалечен район, който граничи с Големите пясъчни дюни. Агентите са я проследили до планината, където е изчезнала.

— Притежава ли умения за оцеляване?

— Като тийнейджърка е прекарала едно лято в „Лейзи Джей“. Помагала е там. Освен това се занимава с планинско катерене, истински маниак е на тема фитнес и туризъм.

— Някаква представа защо е избягала?

— Никаква. Единственото, което знаем, е, че експлозията е причинена от дефект в софтуера, който тя е програмирала.

— Какво се е случило?

— „Експлорър“ е бил потопен в резервоар, пълен с течен метан, който симулира условията на Титан. Софтуерът поел контрол и накарал механичната ръка на сондата да пробие стената на резервоара, в резултат на което настъпила експлозията.

— Някаква представа какво е накарало софтуера да реагира по този начин?