Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Това бе класически пример за „къс скуиз“, от който няма измъкване — не можеш да анулираш сделката, не можеш да избегнеш загубата. Лансинг бе съсипан. Не откъсваше поглед от екрана, за да проследи как Мамбата купува последния пакет акции на цена, която бе с 46% по-висока от първоначалната.

Всичко приключи за сто и двайсет секунди. Джей Паркър Лансинг бе изгубил 411 милиона.

Ръцете му трепереха. Устата му бе пресъхнала. Усещаше как кръвта пулсира в ушите му и те писват. Как се бе стигнало дотук? Как онази глупава алго-програма бе сменила рязко тактиката си и бе започнала да търгува по такъв ненормален, нелогичен, неочакван начин? Ходът й бе брилянтен, но подобна откачена постъпка би имала смисъл само ако алго-програмата бе знаела предварително какво възнамерява да направи Черната мамба.

След като формулира въпроса по този начин, отговорът дойде от само себе си. Това не бе случайност. Някой бе атакувал Черната мамба. „Глупавата“ алго-програма бе написана така, че да подмами Мамбата да сключи тази рискована сделка, след което да затвори капана и да изцеди ресурсите й.

Именно такива мисли минаваха през главата на Лансинг, когато чу нечий възбуден глас в коридора. Ерик Моро, дългокосият му младши партньор, нахлу в кабинета му със смаяно изражение.

— Какво става? Какво става, по дяволите?

Лансинг протегна дългата си мършава ръка и посочи:

— Седни, Ерик.

— Не следиш ли екраните? Не видя ли какво стана току-що?

Лансинг продължаваше да сочи с протегната ръка.

— Седни, ако обичаш.

— Искам да знам какво стана!

— Много просто — отвърна тихо Лансинг. — Станахме жертва на ужилване.

Моро го зяпна. Започваше да осъзнава какво се е случило.

— Наистина трябва да седнеш!

Моро се отпусна в коженото кресло и въздъхна тежко.

Лансинг продължи със спокоен тон:

— Задачата ни сега е да открием кой стои зад това и да вземем ответни мерки.

— Ответни мерки? Какви? Какво означава изразът „ответни мерки“, когато става въпрос за някое гадно копеле, което току-що ни отмъкна четиристотин милиона долара?

— Нещо толкова страховито, толкова ужасно, че никой никога да не си помисли да ни постави отново в подобна ситуация. Само тогава — Лансинг се усмихна студено — бизнесът ни ще бъде в безопасност.

Лимузината остави Форд на сервизната алея, която бе преградена от полицията и охранявана от агенти на ФБР. Беше прекрасен есенен ден — кленовите листа почервеняваха, а небето бе осеяно с пухкави бели облачета. Стените на инсталацията за изпитване на космическа техника още стояха, но по-голямата част от покрива лежеше на парчета из околните морави. Следователи със защитни костюми сновяха бавно из руините, събираха улики в сини контейнери и забиваха флагчета с номерца.

Форд тръгна към контролно-пропускателния пункт и голямата палатка, разположени на сервизната алея. Когато отмести покривалото и влезе, трябваше да заобиколи купища защитни костюми, комуникационно оборудване и душове за обеззаразяване, както и десетки криминолози и следователи, които сновяха наоколо, водеха си записки, говореха по радиостанции, обработваха улики. Най-накрая все пак успя да се добере до директора на проекта „Кракен“ Антъни Гроувс, позна го от досието, което му бе осигурил Локуд.

Гроувс го видя и тръгна към него. Дясната му ръка беше превързана, така че се здрависаха с левите си ръце. Ръката на Гроувс бе студена, влажна и отпусната.

— Доктор Гроувс? Аз съм Уаймън Форд.

— Моля, наричайте ме Тони.

Гроувс изглеждаше ужасно, както и би могло да се очаква — бледо лице, покрито с капчици пот въпреки хладния есенен въздух. Нещо повече, имаше вид на напълно съсипан човек, на човек, който се намира на ръба на нервна криза, но все още се държи, макар и с последни сили.

Гроувс продължи и гласът му потрепери:

— Как… как бихте искали да процедираме?

— Ако нямате нищо против, бих искал да разгледам първо мястото на злополуката.

— Разбира се. Но ще трябва да облечем защитни костюми. Освен това ще ни трябва ескорт.

Служител на охраната им донесе защитните костюми, след което ги поведе през избитата от взрива врата в осеяното с руини пространство. Докато вървяха след него, Гроувс заговори бързо и неразбираемо, почти бръщолевеше:

— Всички тези тежки машини и оборудване насочиха по-голямата част от взривната вълна нагоре. — Гласът му бе приглушен от пластмасовата маска. — Експлозията отнесе покрива, но това спаси живота на много, много хора.