Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Най-накрая Моро му позвъни. Затова сега двамата седяха по прозореца, от който се откриваше най-живописната гледка към Сентръл парк и окъпаното от светлини Пето авеню.

Дойде сервитьорката. Лансинг си поръча гимлет и се обърна към Моро:

— Какво ще пиеш?

— Програмистите не пият — отвърна Моро и отметна кичур коса от лицето си с дългите си мръсни пръсти с толкова изгризани нокти, че чак кървяха. — Алкохолът убива мозъчните клетки.

— Днес обаче ще направиш изключение.

Моро си поръча двойно мартини с личи, но без лед.

— Е, какво откри? — попита Лансинг.

— Първо да се насладим на питиетата.

Моро се облегна в креслото си, докато чакаше коктейла си, а след това поднесе ръба на чашата към устните си, присви ги и сръбна шумно. Лансинг го наблюдаваше и се мъчеше да овладее нетърпението си.

Моро остави чашата, затъкна мазен кичур коса зад ухото си, после си потърка носа с пръст и подсмръкна. Лансинг отдавна бе развил търпимост към просташките му маниери — ставаше ли въпрос за Моро, бе принуден да понася доста, но въпреки това го харесваше.

— Имам добри новини и лоши новини — каза Моро. — С кои да започна?

— Винаги с лошите.

— Не успях да открия онези копелета. Разбрах обаче как са го направили. Преди десет дни са хакнали нашите компютри и са копирали Черната мамба. Анализирали са я подробно, вероятно им се е наложило да я разглобят на съставните й части, за да напишат програма, която да я атакува толкова умело.

— Как са се промъкнали през защитите?

— Тези типове са умни. Много умни. Открили са в една процедура пропуск, който никой не е бил забелязал. Оправих го, но това е като след дъжд качулка.

— И нямаш представа кой стои зад това?

— Прикрили са следите си прекалено добре с помощта на прокси сървъри и проследяването им може да отнеме години.

— Какви тогава са добрите новини?

— Помниш експлозията в центъра за космически полети „Годард“, нали?

Лансинг кимна.

— Едно приятелче от Джондоу излиза с програмистка от „Годард“, която работи върху проекта, и от нея научил мнооого интересна информация.

Моро пак сръбна от мартинито по същия просташки начин и продължи:

— Та значи това приятелче изчукало някаква мацка, Пати Меланкорт, която работила в екипа, разработил софтуера за проекта. Шефка на екипа била някоя си Мелиса Шепърд. Шепърд е истинска легенда сред програмистите. Оказва се, че е направила страхотен пробив, докато е работила върху софтуера за този проект. Това е откритието на века! Светият Граал на програмирането! Написала е нов език. Мощен изкуствен интелект. Падне ли ни в ръчичките, ще подчиним всички на Уолстрийт.

— Доста смело изказване.

— Държа на думите си.

— И какъв е този пробив? Мислех, че Черната мамба е такъв изкуствен интелект, за какъвто говориш.

— Определено не е толкова мощен. Според приятелчето ми от Джондоу програмата на НАСА мисли като човек. Тоест е автономна. Учи се от грешките си. Не е обвързана с конкретен хардуер. Може да проникне навсякъде. Тя е най-близкото до нематериален човешки мозък, което може да съществува в чисто електронен вид.

— И как това ще реши проблемите ни?

Моро поклати глава, дългата му коса се люшна.

— Приятел, пипнем ли тази програма, дори съвсем леко, тя ще може да разбива защити, да прониква в мрежи, да лъже, да мами, да краде… Тази програма може да е също толкова гадна, крадлива, коварна, подла и зла като нас, хората.

— Това ми прилича на мит от света на хакерите.

— Сигурен съм, че програмата е истинска. Ако мога да се докопам до ръководството за кодиране — с малко помощ от тази Меланкорт, — ще мога да напиша подобна програма. И тя ще може да симулира всичко, което е в състояние да направи и човек. Ще я накараме да направи каквото си пожелаем. Това е като Черната мамба на стероиди. Върховният бот!

— Дори това да е истина — каза Лансинг, — не искам да се занимаваш с него. Искам да откриеш кой открадна парите ми. Не ми трябва друга Мамба.

— Там е работата, че подобен изкуствен интелект може да се превърне във върховния ловец. Интересува те кой ти е откраднал парите? Въвеждаш данните в системата и програмата тръгва от сървър на сървър като хрътка и стига до крадеца. Може да направи за един ден онова, което на мен би ми отнело десет години.

Дансинг поклати глава.

— Не го вярвам. Звучи прекалено хубаво, за да е истина.

— Ами онази експлозия в НАСА? Меланкорт знае какво всъщност се е случило. Информацията е засекретена. Софтуерът се е представил отлично, издържал е всички тестове. Инсталирали са го на експериментална сонда, накичена със сензори, камери, микрофони. Програмата е откачила. Изпаднала е в паника. Пощуряла е и е взривила инсталацията.