Служителят на охраната, също със защитен костюм, ги поведе по една разчистена през руините пътека и се озоваха пред огромен стоманен контейнер, разцъфнал като цвете.
— Взривът избухна в този резервоар. Наричахме го Бутилката.
— А вие къде стояхте?
— Ей там, където се виждат останките от пулта за управление — отвърна Гроувс и посочи едно място в непосредствена близост до купчина компютърно оборудване, монитори, клавиатури, измервателни уреди, циферблати… Пултът тънеше в разруха, снопове разноцветни кабели се виеха сред разпилени интегрални схеми, комуникационни шкафове, висящи харддискове.
— А Джак Стейн, една от жертвите, е стоял там? — Форд посочи друго място, изцапано с кръв и белязано с флагчета.
— Да, Джак… стоеше до мен. Отказа да напусне пулта за управление. Шестима други загинаха в онази зона… едновременно… взривната вълна ги удари с всички сили.
Докато Гроувс описваше случилото се, Форд се опита да си представи как е изглеждала инсталацията преди експлозията.
— Къде стоеше Шепърд?
— Там, до Джак.
— Стейн защо не е избягал?
— Остана до края — отвърна Гроувс. Гласът му трепереше. — Опитваше се да изключи „Експлорър“. Остана, защото… защото беше най-смел. — Гроувс преглътна. — Аз… срам ме е, че побягнах навън. Аз съм капитанът на кораба. Не можех да му помогна, но по-добре да бях загинал аз вместо Стейн. Или останалите.
— Вие ли вдигнахте тревога?
— Шепърд, Стейн и аз първи осъзнахме какво се случва. Отне ни само миг да проумеем, че сондата се опитва да пробие Бутилката… и какво ще се случи, ако успее.
Форд се огледа, опитваше се да си представи разигралите се събития.
— Разкажете ми за Шепърд. Каква беше реакцията й преди взрива, когато сондата е престанала да се подчинява на командите?
— Беше смаяна. В шок. Не можеше да повярва на очите си.
— Не си личеше да е очаквала подобно развитие?
— Абсолютно не. И всички внушения, че тази трагедия не е резултат от нещастно стечение на обстоятелствата, са просто нелепи. Тя бе сред най-добрите членове на екипа ми.
Форд кимна и попита:
— Мога ли да поогледам?
— Разбира се.
Форд бавно тръгна около взривената Бутилка. Гроувс го следваше.
— Как е организиран проектът „Кракен“? — попита Форд.
— Разделен е на работни групи. Всяка група е отговорна за конкретна технология или научен експеримент. Всяка представя изискванията си относно възможностите на „Експлорър“. Това определя изискванията и към софтуера, и към онова, на което трябва да е способен. Екипът на Шепърд разработи своя софтуер, наречен Дороти, именно на базата на всички тези изисквания.
— Дороти? Това ли е името на програмата?
— Да.
— Защо?
— В „Годард“ имаме традиция — космическите апарати и ключовите компютърни програми получават имена.
— Но защо Дороти?
— Нямам представа защо Шепърд е избрала това име.
— Друг въпрос: възможно ли е Шепърд да се включи в мрежата на „Годард“ от болничното си легло и да открадне или изтрие софтуера?
— Бих казал, че е невъзможно, но все пак не съм специалист по компютърно програмиране.
— Някой друг да е разполагал е подобно ниво на достъп?
— Не мисля. Но… просто не разбирам. Все пак мрежата на „Годард“ е защитена с файъруол.
— Тоест не вярвате, че Шепърд е замесена в кражбата или унищожаването на софтуера?
— Почти съм сигурен, че няма нищо общо с това.
— Разкажете ми за този пробив в областта на изкуствения интелект.
— Честно казано, това не е по специалността ми. Зная само, че е създала нов подход към програмирането. И че залага на нещо, наречено „неподредена логика“.
— Неподредена логика?
— Нестройна, но бърза логика. Начин да се решават особено трудни задачи. Дороти е в състояние да се учи от собствените си грешки и да редактира собствената си програма. Шепърд направи много симулации и програмата сама се модифицира до такава степен, че вече никой не разбираше как точно работи, дори самата Шепърд. Това, с две думи, е същината на проблема.
— И този софтуер може да работи на всяка платформа?
— Шепърд го създаде с идеята да бъде агностичен по отношение на хардуера. Този изкуствен интелект не се нуждае от нищо, освен от процесор с минимална скорост, оперативна памет и харддиск или флашка.
— Защо сте инсталирали програма, която никой не разбира, в космическа сонда за сто милиона долара, след което сте потопили тази проба в резервоар с течен метан?
Последва продължително мълчание. Форд чакаше да получи отговор и в един момент Гроувс каза:
Читать дальше