Говард Лавкрафт - Планините на безумието

Около три и половина върху лагера ненадейно се стоварил яростен порив на вятъра, който съборил три палатки и вдигнал всички на крака. Както и преди, небето било ясно и пясъците пулсирали като живи на фона на призрачната лунна светлина. При огледа на палатките отсъствието ми веднага било забелязано, но понеже знаели за навика ми да се разхождам нощем, спътниците ми не се разтревожили. Само трима от хората ни — до един австралийци — почувствали някакво странно и зловещо присъствие във въздуха.

Макензи обяснил на професор Фрийборн, че този страх се е предал на хората от разказите на туземците — в легендите им се говорело за зли ветрове, които в ясно време духали на определени интервали над тези пустинни райони. Според древните предания мощните им пориви сякаш се носели изпод земята, от гигантски каменни постройки, където се случвали невъобразими, страховити неща.

В четири след полунощ бурята секнала също тъй внезапно, както и започнала, оставяйки подире си променен до неузнаваемост ландшафт. Малко след пет, когато подпухналата гъбеста луна започна да се спуска към западния хоризонт, най-накрая се завърнах в лагера — без шапка и фенер, с изпокъсани и мръсни дрехи. Повечето от членовете на експедицията вече се бяха върнали в палатките си и само професор Дайър седеше пред входа на своята, пушейки замислено лула. При вида на окаяното ми състояние и безумното изражение на лицето ми той тутакси извика доктор Бойл и двамата ме съпроводиха до палатката ми, където ми помогнаха да легна. Не след дълго към тях се присъедини и синът ми, разбуден от вдигнатия шум. Всички дружно се заеха да ме успокояват, настоявайки, че сега преди всичко имам нужда от сън.

Обаче и дума не можеше да става за това. Психологическото ми състояние беше крайно нетипично — никога преди не бях изпитвал подобна нервна възбуда. В крайна сметка успях да ги убедя да ме изслушат и се захванах красноречиво да им описвам среднощното си приключение с треперещ глас.

Казах им, че по време на разходката изведнъж ме е налегнала някаква необяснима умора, легнал съм върху пясъка и неусетно съм задрямал. Тогава ми се присънил и най-ужасният кошмар, осенявал някога съновиденията ми. Пробудил ме внезапен порив на вятъра, който бил толкова мощен, че вдигнал облаци от прах във въздуха. Обтегнатите ми до краен предел нерви не издържали и аз съм се втурнал презглава в панически бяг — тичал съм на сляпо, сред полузаритите от пясъка каменни блокове, в резултат на което и съм придобил този плачевен вид. Вероятно дрямката ми е била доста продължителна, съдейки по това, че вече беше утро, а не нощ…

Нарочно не навлизах в подробности относно видяното — било насън или наяве — и проявих изключителна сдържаност при засягането на тази тема. Обаче изтъкнах необходимостта от промяна на по-нататъшните ни планове и — неочаквано за всички — започнах пламенно да настоявам да се откажем от разкопките в североизточна посока.

Становището ми не беше особено убедително, понеже се позовавах главно на аргументите, че там находките са разпръснати доста по-нарядко, че не бива да плашим суеверните работници, че отпуснатите ни от университета средства са на привършване и тем подобни нелепи и неправдоподобни обяснения. Както би могло да се очаква, никой не възприе насериозно думите ми — включително и синът ми, който беше видимо обезпокоен от здравословното ми състояние.

Прекарах целия следващ ден в лагера, без да вземам никакво участие в разкопките. Нещо повече — дори не се доближих до местата, където се провеждаха. Реших възможно най-скоро да се завърна у дома, понеже не можех да разчитам на нервите си, и накарах Уингейт да ми обещае, че ще ме откара с аероплана до Пърт, който се намираше на около хиляда и петстотин километра оттук. Синът ми ме увери, че ще го стори веднага щом приключи с въздушния оглед на онзи участък от пустинята, където бях прекарал цялата предишна нощ.

Разсъждавах по следния начин: ако успее да открие някакви следи от онова, на което се бях натъкнал преди броени часове, то аз — независимо от риска да стана обект на присмех — щях категорично да се възпротивя на продължаването на разкопките. Надявах се, че в този случай на моя страна ще застанат работниците, които и бездруго бяха наплашени от зловещите прокоби на аборигените. За щастие, разузнавателният полет на Уингейт, извършен малко след пладне над въпросния район, не се увенча с абсолютно никакви открития.