Говард Лавкрафт - Планините на безумието

Дискомфортът на полевите условия и нетърпеливите очаквания се смесваха по странен начин във всеки от нас, докато напредвахме през безлюдната местност. В петък, трийсет и първи май, наброяващата ни осемнайсет души група прекоси един от притоците на река Де Грей и пристъпихме в царството на развалините. Пред нас, докъдето поглед стига, се простираше гол и угнетяващ пейзаж, състоящ се единствено от пясък и скали. През цялото време неуспешно се опитвах да потисна страха си, който се засилваше с всяка следваща стъпка към крайната цел на пътешествието ни, подхранван от неспокойните ми сънища и псевдореминисценции, които ставаха все по-ярки в съзнанието ми.

В понеделник, трети юни, зърнахме първите подаващи се от пясъка каменни блокове. Не мога да изразя с думи връхлетелите ме емоции, когато пръстите ми докоснаха — не насън, а наяве! — огромния къс гранит, до такава степен повтарящ детайлите от градежа на титаничните съоръжения, навестявали толкова често сънищата ми. Върху повърхността му ясно личаха следи от дълбока резба и ръцете ми неконтролируемо се разтрепериха, щом разпознах очертанията на криволинейните йероглифи, завърнали се при мен по-действителни от всякога, след като години наред ме бяха преследвали в кошмарите ми.

След едномесечни разкопки разкрихме хиляда двеста и петдесет каменни блока, намиращи се в различни стадии на разрушение. Повечето представляваха монолити с типичните извивки на горната и долната плоскост. По-рядко се натъквахме на неголеми плоски плочи с квадратна или осмоъгълна форма — като онези, които покриваха подовете и улиците в съновиденията ми, — а най-малко на брой бяха внушителните масивни късове, чиито дъговидни извивки ни караха да предположим, че са се използвали при сводестите арки или огромните полукръгли прозорци.

Колкото по-дълбоко копаехме — разширявайки периметъра на изследвания участък на север и на изток, — толкова повече каменни блокове откривахме, но така и не можахме да открием някаква закономерност в разположението им. Професор Дайър беше впечатлен от колосалната възраст на руините, а Фрийборн намери следи от загадъчни символи, донякъде напомнящи за някои мотиви от най-древните папуаски и полинезийски легенди. Съдейки по състоянието на късовете и тяхната хаотична разпръснатост, стигнахме до заключението, че върху тях бяха поработили не само епохите, но и разрушителните сили на природата — в това число и грандиозни тектонични катаклизми.

Понеже имахме на свое разположение аероплан, синът ми Уингейт нерядко извършваше полети на различна височина, опитвайки се да открие насред пясъчната пустиня очертанията на други разрушени строежи или следи от отделно лежащи блокове. За съжаление, усилията му се оказаха безрезултатни; както сам ми сподели, от време на време му се струвало, че забелязва нещо съществено, ала още при следващия си полет картината напълно се променяла — очевидно постоянното движение на пясъците си казваше думата.

Едно или две от ефимерните ми открития породиха смътни и неособено приятни асоциации в съзнанието ми. Описаните от Уингейт линии и контури ми напомниха за нещо прочетено или видяно насън, ала какво точно — така и не можах да отгатна. В тях имаше нещо отвратително познато, което ме караше от време на време да хвърлям боязливи погледи в далечината, отвъд безбрежните простори на тази безплодна равнина.

Първата седмица на юли ни донесе множество разнообразни емоции, свързани с по-нататъшното разширяване на разкопките в североизточна посока. На първо място, това беше страх, но имаше и известна доза любопитство, а лично за мен най-обезпокоителна бе упорито преследващата ме илюзия, че спомените ми са истински.

Изпробвах всички познати ми психологически методи и средства, за да се преборя с тези натрапчиви фантазии, обаче неизменно претърпявах поражение. Често страдах и от безсъние, макар че до голяма степен това ме радваше, понеже съкращаваше периодите, в които ме измъчваха кошмарите. А те вече наистина бяха станали непоносими. Придобих навика да извършвам продължителни среднощни разходки в пустинята — обикновено на север или североизток, накъдето, както ми се струваше, ме теглеха някакви тайнствени сили.

Нерядко по време на тези разходки се натъквах на подаващи се от земята фрагменти от древен градеж. Въпреки че лежащите на повърхността блокове се срещаха по тези места доста по-нарядко, отколкото в участъка на първоначалните разкопки, бях сигурен, че под повърхността ще ги намерим в доста по-големи количества. Тукашният ландшафт не беше толкова равнинен, както в района на лагера ни, и почти постоянно духащите ветрове непрекъснато внасяха изменения в профила на местността, разбулвайки едни и прикривайки други отломки от праисторическите развалини.