Стив Мосби - 50/50 убиец

Ли извади химикалка и клипборд и приседна на ъгъла на леглото.

— Съжалявам, че ви задържах. Доста е натоварено тази нощ.

— Ясно. — Мърсър прикри нетърпението си и показа на Ли значката си. — Тук сме заради млад мъж, блъснат от автомобил на околовръстното.

— Скот Банкс. Не е блъснат от автомобил, но прилича на премазан.

— Разкажете ни за него.

— Не знам много. Според картона му, съм го преглеждал няколко пъти преди, но не е било нищо сериозно. Имаме най-основната информация — домашен адрес и тъй нататък.

— Ще ни свърши работа.

— Казах на рецепцията да ви ги дадат.

— Той твърди, че бил държан в гората.

— Да, въпреки че не може да разкаже ясно и последователно какво му се е случило.

Докторът им описа подробностите.

Същия следобед Банкс си бил вкъщи и там някой го нападнал. От този момент насетне спомените му ставали разкъсани и непоследователни. Сетил се, че е бил във ван, ръцете му били вързани отзад. Имало мъж с маска на дявол, който го наранил. Приятелката му Джоуди пищяла. Накрая тичал през леденостудената гора, не знаел къде се намира и бил много уплашен.

В спомените му нямаше никаква логика, но ситуацията бе позната и за нас казаното бе напълно достатъчно. Скот и Джоуди. Мъж с маска на дявол.

Трябваше да подходя много внимателно към разпита, ако ни допуснеха до пациента. Ако спомените на Банкс бяха откъслечни като на Даниел Роузнийл, значи всичко се дължеше на причинената му нечовешка болка. Трябваше много да внимавам, докато го разпитвам.

— Добре — въздъхна Мърсър. — Саймън, вземи адреса от рецепцията и върви.

Саймън се оттласна от стената.

— Вече съм тръгнал.

Мърсър се обърна към Ли.

— Налага се да разговаряме с Банкс час по-скоро.

Лекарят поклати глава.

— За съжаление, Скот не е в състояние да контактува с когото и да било. Преди малко го изкараха от операционната и се нуждае от почивка. Има желание да помогне, но всеки път, когато се опита, блокира… — Ли прокара ръка по лицето си — и не успява да си спомни. Няма да издържи разговор за преживяното нито умствено, нито физически.

Докторът говореше властно и използваше диагнозата като щит. Очаквах Мърсър да започне да спори. Вместо това той кимна и се отдръпна.

— Операционна ли? Какво става? Какво му е било?

Ли наклони шава.

— Оперираха окото. Не успяхме да го спасим, но почистихме раната, за да не се инфектира. В отговор на въпроса ви, струва ми се, че е прободен с метален предмет.

Господи, ужасих се аз.

Мърсър кимна отново.

— По всяка вероятност е отвертка — отбеляза той. — Това е използвал престъпникът в миналото.

Остави думите да окажат необходимото въздействие.

След това попита:

— Какво друго?

Лекарят се почувства неловко.

— Много лошо е ранен. Има множество прободни рани и изгаряния по гърдите, ръцете и лицето.

— Наранявания, които говорят, че е бил измъчван.

— Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че е така.

— Жестоки мъчения, причинени от неизвестно лице.

Ли се замисли и подбра много внимателно думите си.

— Раните са нанесени така, че да причинят максимална болка и да обезобразят жертвата, вместо да го подчинят или обездвижат. Да.

— Само едното око е прободено — отбеляза Мърсър. — Знаете ли защо?

Въпросът, разбира се, бе риторичен, защото докторът нямаше представа.

— За да може Банкс да вижда как мъжът изтезава приятелката му, след като приключи с него.

Ли пребледня. Аз усетих, че също пребледнявам, но причината бе друга. Доколкото си спомням, този факт бе във файла. Погледнах към Пийт. Изражението му не издаваше много, но личеше, че казаното е въздействало и на него. Беше очевидно. Играта на убиеца съдържаше толкова обрати, колкото участниците можеха да издържат. Всеки от тях бе принуден да стане свидетел на страданията на човека, когото обичаха. Нито една от жертвите не бе напълно ослепена, никога не бяха прободени и двете тъпанчета. Жертвите винаги можеха да чуват и виждат.

Жертви. Проклех се. Колко лесно се забравяше, че става въпрос за човешко същество. Те бяха хора също като мен. Когато Ли каза, че Скот Банкс бе ослепен, означаваше, че някой е държал главата му неподвижна и е наръгал в окото му остър предмет. Представих си паниката, страха и болката му. Сигурно са били непоносими.

— Нещо друго? — попита Мърсър.

Ли прочисти гърлото си.

— Три счупени пръста.

— Продължавайте.

— Ходилата. Те са жестоко обгорени. Не забравяйте, че след това е тичал през гората в това време. Има хипотермия и измръзвания.