Стив Мосби - 50/50 убиец

Мърсър кимна. Личеше, че е потънал в мисли.

— Някога досега да сте се сблъсквали с подобен случай, докторе?

— Не разбирам защо ми задавате този въпрос.

— Не разбирате. — Мърсър вдигна поглед. — Ще ви обясня. Трима човека със сходни наранявания са минали през вашата болница. Двама мъже и една жена. Преглеждали ли сте ги?

Ли мигна.

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Щях да ги запомня.

— Убеден съм. Защото аз преследвам онзи, който причинява тези рани от доста време. Много добре сме запознати с ефекта на престъпленията му, дори върху опитни професионалисти.

— Детектив…

Мърсър вдигна ръка.

— Следователно, щом Скот Банкс твърди, че приятелката му е в опасност, значи е така. Докато разговаряме с вас, той причинява абсолютно същото на Джоуди Макнийс. В най-добрия случай още тази нощ ще видите същите травми на друг човек. Ако не ги видите, значи Джоуди не е издържала и е издъхнала.

Лекарят понечи да каже нещо, ала след това се обърна към завесата и се намръщи. Мърсър остави мълчанието да натежи. След това ме посочи:

— Това е колегата ми, детектив Марк Нелсън. Марк?

— Приятно ми е — обадих се аз.

Ли ме погледна с някаква смес от раздразнение и неприязън. Личеше, че не му е приятно да се запознава с мен. Не му се обидих.

— Детектив Нелсън е човекът, който трябва да разпита Скот Банкс — обясни Мърсър. — Предложете му някакъв съвет за подхода. Какво да очаква?

Въпреки шума, който се разнасяше иззад завесата — пиукане на апарати, забързани стъпки, — стаята ми се стори съвсем тиха. След малко докторът отпусна клипборда в скута си, потри нос и въздъхна.

— Добре. Стига глупости. Независимо с какви сведения разполагате, не искам пациентът да бъде разпитван. Не е в негов интерес, а аз имам задължения към него. Той трябва да си почива, трябва да остане поне за малко сам, трябва му време, за да се възстанови.

— Това вече го разбрах. — Веднага усетих непоколебимостта в гласа на Мърсър. Насочи внимание към следващото препятствие, което трябваше да бъде преодоляно. Не се вълнуваше особено, че Скот Банкс има нужда от спокойствие. — Може да си почива цял ден утре. Да се надяваме, че и Джоуди ще може.

— Това е единственото, което ме кара да ви пусна при него. — Ли замълча, за да може Мърсър да обърне внимание на казаното. Остана разочарован. — Стига да бъде отбелязано, че съм бил против.

— Отбелязано е. Тук имате ли охрана?

— Да.

— Можете ли да уредите един от тях да остане пред стаята на Банкс, ако обичате? Малко вероятно е в момента да е в опасност, но трябва да сме сигурни.

— Разбира се.

— Добре. — Мърсър се изправи. — Ще ни трябва и стая. Някои от нас ще останат тук през по-голямата част от нощта, така че няма да е зле да има къде да си свършим работата.

Това не бе точно молба, но лекарят кимна.

— Ще се погрижа.

— Благодаря ви, докторе.

— След малко ще се върна.

Той дръпна завесата и излезе от чакалнята. След като затвори вратата, Мърсър дръпна отново завесата и се обърна към нас.

— Добре — започна той. — Да чуя мнението ви.

Първата ми мисъл бе, че в този момент той изглежда състарен и изтощен. Успя да изнесе невероятно представление пред доктор Ли, макар че последните няколко часа почти го бяха пречупили. Видът му отчасти се дължеше на светлината в стаята — кожата му беше като восък и подчертаваше тъмните кръгове под хлътналите му очи. Но не само това. Беше се отпуснал и прегърбил от умора, а изражението му ставаше все по-мрачно. Стараеше се много да не мърда, освен ако не се налагаше.

По всяка вероятност и останалите изглеждахме така.

Пийт се бе облегнал на стената, забол поглед в краката си. Без да вдига очи, той заговори бавно.

— Напълно е променил начина си на действие.

Мърсър кимна.

— Отвел е двойката в гората, вместо да ги заключи у тях. Да. Променил е мястото на играта. А ние току-що стигнахме на следващото ниво. Какво е новото? Хайде, Пийт — не заспивай. Разкажи ни какво се е случило.

Пийт бавно се оттласна от стената и седна на леглото. Погледна към пода и започна да трие едрите си ръце, сякаш ги миеше с топъл болничен въздух.

— Банкс е отвлечен от дома си — започна той. — Предполагам, че е бил отведен в гората заедно с приятелката си. Изтезаван е. Избягва през гората и се добира до пътя.

— Накратко е това. — Мърсър вдигна тава към заместника си. — Добре. Банкс е бил измъчван, така че има някаква връзка между това престъпление и предишните. Ако предположим, че убиецът играе обичайната си игра, тогава Банкс е попаднал при нас по-рано, отколкото трябва, нали така? Има още време до изгрева. Според мен възможните обяснения са две. Грег?