Стив Мосби - 50/50 убиец

След това чу проскърцване, когато натрапникът спря кранчетата на чешмата, последвано от приглушеното гъргорене на водата в тръбите. Сякаш във вените на къщата, зад стените нещо вреше и кипеше.

— Отвори очи.

Никак не му се искаше, но се подчини. Банята бе пълна с пара. Видя, че е полепнала по огледалата и вратата на шкафчето. Беше избила по челото му и се стичаше по слепоочията.

Мъжът бе приседнал върху капака на тоалетната чиния до ваната. Все още бе с противната маска: розова гумена кожа, кичури черна коса, лепнати на брадичката и по черепа. Рогата бяха изработени от нещо подобно на стари кости.

Дяволът. Кевин не можеше да откъсне очи от него.

— Така вече е по-добре — кимна мъжът.

Чак сега Кевин разбра, че лежи завързан във вана с гореща вода, напълно безпомощен в ръцете на ужасния непознат. Човек с маска.

Грешка , помисли си той. Беше станала някаква грешка.

Мъжът се наведе и вдигна оставения между краката си чук. Кевин усети как паниката се надига, ала този път си наложи да остане напълно неподвижен.

Не се дави.

— Много съжалявам за всичко. — Мъжът оглеждаше с интерес оръжието, сякаш не бе сигурен какви поражения може да нанесе. — Може и да останеш жив след цялата тази работа. В такъв случай те моля да ме извиниш, че съм те наранил. Налага се.

Възможно. Налага се.

— Кимни, ако разбираш.

Кевин кимна, доколкото можа по-изразително. Грешка, не спираше да си повтаря той. Ако непознатият му отпушеше устата и му позволеше да говори, той щеше да обясни.

Похитителят остави чука.

— Знам на кого пишеше имейл — рече той. — Отдавна ви наблюдавам и двамата.

Господи!

— Прочетох всички имейли, които си пращате. Знам паролите ви. Извадих си ключове от всичките ви врати. Виж.

Мъжът показа огромна връзка ключове и лекичко ги разклати. Кевин плъзна поглед по тях, ала те се местеха прекалено бързо и не успя да различи кои са от неговите врати. Не всички бяха негови. Не че имаше значение. Въпреки това кимна.

Мъжът остави ключовете на пода.

— Понякога влизах в къщата ти, когато те нямаше. Преравях ти нещата. Четях ти писмата. Спях на тавана ти. Следвах те, когато отиваше на работа и когато се връщаше.

Значи не е грешка. Кевин не откъсваше поглед от мъжа и се опитваше да си спомни дали не е видял нещо, дали не е забелязал някой подозрителен. Така и не успя да си припомни. Човек просто си върви и не се оглежда. Някой хитър и умен лесно би те проследил.

— Не си ме виждал — заяви мъжът. — Много внимавам. Затова пък аз съм те виждал. Наблюдавах те по цял ден. Наблюдавах и двамата.

Кевин предпазливо кимна. По челото му се стичаха капки пот, пареха очите и той мигаше непрекъснато. Водата се плискаше по стените на ваната.

Мъжът с маска на дявол се наведе към пода и вдигна нещо друго. Беше кутийка в червено и жълто.

Газ за запалки.

Кевин усети как се вледенява от ужас пред неизвестното. Опита се да се отдръпне, но не успя да помръдне. Затова пък усети, че се е изпуснал.

Непознатият стисна ръце, без да пуска кутийката. Беше от онези, които изливаш върху барбекю на открито, за да подхраниш пламъците. Мъжът я бе насочил към Кевин. Наведе глава и макар изражението му да бе скрито от маската, се стори умислен на жертвата.

— Сега ще поиграем на една игра, посветена на любовта — заяви той.

3 декември

Осем минути след изгрева

07:26 часът

Беше достатъчно.

Тялото на Симпсън се гърчеше във водата, но той бе престанал да се съпротивлява. През дима в стаята дяволът видя, че Кевин вече няма почти никаква коса, а кожата по сляпото му лице е изгоряла и обелена. Май не можеше и да диша. Дори все още да не беше издъхнал, скоро и това щеше да стане. Тези неща бяха чисто и просто въпрос на степенуване.

Дяволът изключи дигиталния касетофон и погледна дисплея.

Осем минути и петнайсет секунди запис. Съвсем малка част щеше да му свърши работа.

Банята вонеше и той с облекчение излезе в коридора и затвори вратата, за да скрие мръсотията вътре. Над него висяха жиците на обезвредения преди края на играта детектор за дим, за да не се включи при подпалването на Симпсън.

На дявола му предстоеше да свърши още няколко неща, преди да си тръгне. В малкото случаи, когато оставяше Кевин сам, бе заличил всички следи от наблюдателна техника в къщата. Не че на този етап имаше някакво значение, но поне се записваше с нещо, докато чакаше жертвата да дойде в съзнание. Освен това провери дали няма нови имейли. Питаше се какво ли прави в момента момичето, което бе идвало вчера.