Стив Мосби - 50/50 убиец

Същността на играта щеше да е противопоставянето на двете — истинско изпитание. В цялата ситуация имаше нещо успокояващо. На различни етапи от живота ни — дяволът го знаеше със сигурност — ние се сблъскваме с пазители, които трябва да заобиколим. Настоящият момент бе точно такъв. За да се пребори със страха, дяволът отправяше молитви към баща си всеки ден и оставяше играта сама да се разгърне.

Междувременно, докато траеше проучването, се появиха други мишени и той си осигури нови самоличности, за да ги преследва. Когато научи за Джеймс Риърдън, дяволът се превърна в Карл Фармър, а след това в Колин Барне, който започна връзка с майката на детето на Риърдън. Скот Банкс и Джоуди Макнийс бяха следена от него двойка от три години. Кевин Симпсън поднови контакта си с Джоуди и дяволът усети, че това е знак. Всички парчета си дойдоха по местата и тогава страхът се превърна в далечен спомен. Дяволът се впусна във великолепната задача, която го очакваше.

Накрая се оказа, че и двете игри са просто ордьоври, частици от цялото. Истинската игра бе срещу Джон Мърсър. Или опонентът му щеше да напусне битката, или любовта на съпругата му щеше да бъде разкъсана и отнесена. И в единия, и в другия случай дяволът щеше да е преодолял изпитанието. Може би чак тогава щеше да си отиде вкъщи.

Каквото и да се случеше с тленното му тяло, постигнатото от дявола бе истинска красота. То щеше да остане след него като същинска катедрала на смъртта. Храм, създаден от плът и кръв, в който да се надигне и ликува истинският му баща.

При пристигането му цялата къща светеше и той за момент се поколеба в преценката си. Винаги изчисляваше времето много точно. Нещо му подсказваше, че има друго обяснение, дори все още да не знаеше какво е. Ако Ейлийн Мърсър бе будна в очакване на съпруга си, дяволът трябваше много да внимава, макар че нищо нямаше да се промени.

Паркира и взе бебето на ръце. Малката продължаваше да реве, затова той зашепна нещо, за да я успокои, и внимателно разклати ключовете за къщата.

Тръгна по алеята към вратата и влезе за пет секунди. Коридорът на долния етаж бе тъмен, но вратите към него бяха отворени, а в стаите светеше.

Остана на място и се ослуша. В къщата бе съвсем тихо, като се изключи плачът на бебето, което опитваше да се оттласне от гърдите му. Усещаше ударите на сърцето си под детските ръце — бавни и равномерни.

— Шшш.

На горния етаж зазвъня телефон. Сигурно бяха от полицията.

Дяволът се отправи към стълбите и се заизкачва.

4 декември

Изгрев

07:20 часът

Слънцето вече изгряваше. Небето бе тъмносиньо и просветляваше, докато жълтото кълбо, обвито в мъгла, се издигаше от изток. Все още се виждаха няколко звезди, които образуваха разкъсани съзвездия. Докато карах, забелязах, че над мен е надвиснал огромен парцалив облак. Осветен от бавно изкачващото се слънце, той приличаше на ален отпечатък от пръст, притиснат към небосвода.

Седем и двайсет.

Дръпнете се от пътя.

Имах смътна представа къде отивам, но разчитах напълно на джипиес системата на вана. Тя ме насочваше. Бях включил и светлините, и сирената и натисках газта доколкото позволяваше пътят. Автомобилите пред мен се изтегляха към тротоара, но дори по това време на деня движението бе натоварено. Непрекъснато ми се налагаше да преминавам в насрещната лента. Шарех от платно в платно, полузаслепен от прииждащия трафик.

Хайде, мръднете се.

Улиците бяха почистени от снега, но заледени и посипани с пясък. От полицейската радиостанция се разнасяше пукане и откъслечни фрази, на някои от които отговарях, без да свалям очи от пътя. Докладваха ми, че в болницата са пристигнали полицаи и местопрестъплението е отцепено. Никой не вдигаше, когато звънях в дома на Мърсър. Бяха тръгнали въоръжени полицаи, но…

— Почти пристигнах — рекох аз.

В болницата ми бе позвънил Мърсър. Тичаше през гората. Както бе задъхан, ми даде инструкции да се обадя на съответните хора и да ги задействам. Сам се бях сетил за по-голямата част, а той ми разказа за писмото, открито в каменния склад, в който бе държан Скот. Писмото бе за него.

Играта се оказваше значително по-мащабна.

Уважаеми детектив Мърсър.

Все още чувах как сняг, съчки и камъчета проскърцват, докато той тича, как едва си поема дъх. Усещах паниката му.

Ако намерите тази бележка, значи сте направили своя избор.

Сега пътувах към дома му. Карах като дявол, който преследва друг дявол. Скоро Мърсър щеше да излезе от гората и също да поеме насам, но колкото и бързо да пристигнеше, каквото и да ми казваше диспечерът, знаех, че ще бъда пръв пред дома му.