Стив Мосби - 50/50 убиец

Тази забележка — нямам нищо зад гърба си — беше най-важната и обобщаваше всичко друго. Джоуди говореше така, сякаш се бе отказала от почти всичко, което е имало значение в живота й, и вече не е сигурна дали си е струвало.

Домъчня ми заради Скот, докато четях имейла. Бе неизбежно да почувствам известна съпричастност към него, но се налагаше да остана безпристрастен. В момента исках да разбера и почувствам онова, което бе изпитвала Джоуди.

Представях си какво й е било. Флиртът за една нощ със Симпсън е бил ужасна грешка и навремето е била готова на всичко, за да го загърби. Преценила е, че като се отказва от работата си, не е направила голяма жертва. Но времето минава и сега, след като случката бе останала далеч в миналото, забравена и простена, Джоуди още изплащаше тежкия дан.

Когато се откажеш от нещо важно, всеки ден ти напомня за загубата. Новата работа не я е удовлетворявала, животът й не е протичал както й се иска. Чувствала се е така, сякаш е наказана за минало престъпление и наказанието все още не е свършило.

Как върви със Скот? — питаше Симпсън.

Питаше между другото, в самия край на имейла. Задаваше простичък въпрос, който бе вмъкнал сред останалите. Само че Джоуди се бе хванала за него, сякаш всичко друго, което бе написала, е просто пълнеж, заобикаляне на главната тема. Според мен това бе преломният момент. Когато човек погледне назад, знаейки какъв е краят, всичко му се струва като намеса на съдбата.

Той е добре — отвръщаше тя. — При него всичко си е същото. Нищо не забелязва. Само че не мога да обсъждам с него тези въпроси и не знам какво да му кажа, дори да можех. Просто не разбирам какво не е наред. Може би съм пълна глупачка, но имам чувството, че съм се превърнала в едно голямо нищо.

Не говори така. Обичаш ли го?

След този въпрос следваше прекъсване. Вече си пишеха по веднъж на ден, но този път мина цяла седмица, преди Джоуди да отговори.

Мисля, че все още го обичам. Проблемът е, че не обичам нищо друго. В момента всичко ме отегчава. Животът ми е празен. Ако нещо не се промени, нещата завинаги ще продължат по този начин. Когато си представям подобно бъдеще, единственото ми желание е да си легна. В такива моменти мразя целия свят. Ставам и се оказва, че проблемът все още е надвиснал над мен.

Този имейл бе отпреди една седмица. Отговорът на Симпсън бе пристигнал същия ден.

Струва ми се, че си нещастна, Джоуди, и аз искрено съжалявам, че е така. Искаш ли да се видим някой ден? Просто като приятели. Уверявам те, че ми е минало. Можеш да наминеш, ще изпием кана кафе и ще поговорим за нещата. Понякога е от полза да те изслуша страничен човек. Обещавам да ти дам най-добрия съвет, на който съм способен. Честна дума.

Докато четях тези думи, се почувствах странно. Бях се взрял в екрана толкова напрегнато, че дори не забелязвах старата гардеробна. Намръщих се и се приведох напред. Оставаха ми още два имейла, първият от Джоуди.

Добре — пишеше тя. — Струва ми се, че искам да те видя. Чувствам се гузна, защото трябва да излъжа Скот, но си мисля, че срещата ни ще ми се отрази добре. Всъщност не знам. Можеш ли утре да си вземеш почивен ден? Сигурна съм, че шестнайсетте ти подчинени ще удържат успешно форта! Ще се обадя, че съм болна, и ще намина към вас. Става ли?

Оставаше един последен имейл от Симпсън.

Става, разбира се. Ще стана рано, за да минеш по което време искаш. Ако не ми звъннеш, направо ще те чакам, но не се притеснявай, ако не успееш. Кафеварката е вече почистена и готова! Дано да успея да ти помогна. Пази се. Кевин.

Проверих дали не са пристигнали нови имейли, но това бе всичко. Повече нямаше.

Останах намръщен.

По време на разследването бяха направени много предположения и едно от тях беше, че Джоуди и Кевин са имали връзка. Доказателства нямаше; бяхме решили, че двамата са любовници на базата на казаното от убиеца на аудиозаписа и защото Джоуди бе прекарала предишния ден в дома на Симпсън.

Имейлите не потвърждаваха подобна връзка. Последният, изваден от контекста, можеше да накара всеки да си помисли, че нещо става. Предположих, че убиецът е показал тъкмо него на Скот, но останалите имейли бяха съвсем безобидни. Възможно бе и срещата им да е била също толкова невинна. Може Джоуди да е отишла до дома на Кевин, за да поговори с него за проблемите си.

Усетих как гърдите ми се стягат от нерви. Тук имаше нещо важно, но така и не успявах да разбера точно какво. Върнах се отново на имейлите.

Искаш ли да се видим някой ден? — бе написал Кевин. — Просто като приятели. Уверявам те, че ми е минало.