Дэвид Балдаччи - Мишената

По времето на Кенеди залата се бе обслужвала от един-единствен анализатор на ЦРУ, дежурещ двайсет и четири часа без прекъсване. По-късно мястото се бе разширило до цял комплекс, включващ офиси на Министерството на вътрешната сигурност и на шефа на президентския кабинет. Въпреки това управлението на комплекса беше поверено на Съвета за национална сигурност, чиито пет екипа от трийсетина стриктно подбрани служители дежуреха двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата. Основната им задача беше всекидневно да информират президента и близките му съветници за най-важните събития, като едновременно с това му осигуряват бърза и обезопасена комуникация с всяка точка на света. Там имаше дори постоянна връзка с Еър Форс 1 — в случай че президентът пътува.

Самата Ситуационна зала беше просторна, способна да побере повече от трийсет души и с огромен видеоекран. Преди преустройството тук беше властвал махагонът, но след него стените бяха покрити с така наречения „шепнещ“ материал, който не позволяваше електронно подслушване.

Тази вечер обаче мъжете не бяха нито в главната заседателна зала, нито в кабинета за докладване на президента. Намираха се в малка зала с два видеоекрана и няколко стенни часовника над тях, показващи времето в различните часови зони. Имаше столове за шестима души.

Заети бяха само три.

Позицията на президента му позволяваше да гледа директно в екраните. Вдясно от него седеше съветникът по националната сигурност Джош Потър, а вляво — директорът на ЦРУ Еван Тъкър.

Толкова тесен беше кръгът на хората, които знаеха за проблема. Към тях всеки момент щеше да се присъедини още един, но чрез видеовръзка. Всички други бяха отпратени, включително персоналът, който работеше в Ситуационната зала. Само един служител отговаряше за предстоящата среща, но без да има достъп до същността на разговора.

Обикновено присъстваше и вицепрезидентът, но в този случай бе решено да минат без него — при неблагоприятен развой на събитията най-вероятно той щеше да оглави държавата, тъй като със сигурност щеше да започне процедура по импийчмънт на действащия президент. Ужасно бе държавният глава да подаде оставка, но ако и вицепрезидентът бе принуден да стори същото, положението ставаше катастрофално. Конституцията предвиждаше изход и при такива почти невероятни случаи — тогава президентският пост се заемаше от председателя на Камарата на представителите. Никой не искаше управлението на държавата да бъде поето от лидера на може би най-нефункционалната политическа група във Вашингтон.

Президентът се прокашля и каза:

— Това може да се окаже най-важната стъпка или да се превърне в Армагедон.

Потър и Тъкър кимнаха. Президентът се обърна към директора на ЦРУ.

— Надявам се, че информацията е абсолютно достоверна, Еван.

— Такава е, сър. Сега не е време да се изтъкват заслуги, но според мен това е наградата ни за почти три години напрегната разузнавателна работа при възможно най-трудните условия. Честно казано, никога досега не сме постигали подобен пробив.

Президентът погледна часовниците над видеоекраните. След това сведе поглед към ръчния си часовник и направи съответните корекции. Изглеждаше така, сякаш за пет минути беше остарял с пет години. Всички американски президенти бяха попадали в ситуации, при които решенията им са се отразявали върху целия свят. Отговорностите на поста не бяха по силите на обикновен човек. Но въпреки това Конституцията постановяваше те да бъдат поети от една-единствена личност.

— Дано да проработи — промърмори той.

— Дано, сър — каза Потър.

— Ще проработи — заяви категорично Тъкър. — И светът ще се превърне в много по-добро място. Имам списък с нещата, които искам да постигна, преди да умра. Това е на второ място, веднага след Иран. Но спокойно би могло да е и на първото.

— Заради ядрените оръжия — добави Потър.

— Естествено — съгласи се Тъкър. — Иран ги иска и за съжаление, вече ги притежава. Остава им само да ги качат на носител, който може да стигне до наша територия. Но ако предстоящата операция бъде проведена успешно, Техеран ще си седне на задника, повярвайте ми. Може би ще успеем да убием с един куршум два заека.

— Запознат съм с историята, Еван — вдигна ръка президентът. — Изчетох всички брифинги и съм наясно какво е заложено на карта.

Единият от екраните примигна и от вградените в стената говорители прозвуча мъжки глас: