Дэвид Балдаччи - Мишената

— Трябва да сте видели нещо много специално в нея.

— Може би да, може би не.

— Какво искате да кажете?

— Въпреки че имам доста богат опит в преценяването на хората, съвсем не съм убеден, че успях да видя истинската й същност, агент Роби. И едва ли някой друг е успял, включително и вие.

— Горе-долу същото ми каза и Джанет Дикарло.

Битърман се облегна назад и сбърчи вежди.

— Каква трагедия! Доколкото съм осведомен, тя е оцеляла благодарение на вас.

— Не, благодарение на Джесика Рийл. Ако не беше тя, и аз щях да съм мъртъв.

— Били сте отличен екип — отбеляза Битърман и почука с пръст по обемистото досие.

— Така е.

— Но в миналото си е вършила и съмнителни неща. Някой хора ги наричат предателства.

— Преминаваме към въпросите, които интересуват шефовете, а? — подхвърли Роби.

— Трябва да си изкарвам заплатата, агент Роби. Не давам оценки, не вземам страна. Просто се опитвам да… разбера.

— В момента трябва да прецените дали съм психологически годен за оперативна работа, а не да разсъждавате за Рийл.

— За мен тези неща са свързани. Вие решавате да й помогнете и нарушавате заповедите. Ще признаете, че това си е сериозно незачитане на правилата. Въпросът е защо висококвалифициран агент като вас постъпва по този начин. А това, агент Роби, има пряка връзка с въпроса за вашата психологическа годност.

— Предполагам, че вече съм се провалил на теста, ако съдите за мен по способността ми да изпълнявам заповеди.

— Нещата са много по-дълбоки. Има и други случаи на неподчинение. По-късно част от тях се оказват незащитими, но други стават напълно разбираеми. Но дори и това не е достатъчно. Оправдано или не, неизпълнението на заповед си остава много сериозно нарушение. Армия, която зависи от хрумванията на обикновения боец, изобщо не е армия, а анархия.

— Не бих възразил на това — размърда се в стола Роби.

— На всичкото отгоре не ви е било за пръв път — добави Битърман, разтвори папката и се зачете.

Това продължи толкова дълго, че Роби се запита дали психологът не го е забравил.

Битърман най-после вдигна глава.

— Не вие сте натиснали спусъка — обяви той.

— Въпреки това жената умря. Заедно с невръстния си син.

— Но не от вашата ръка.

— Тя беше невинна. Бяха я натопили. Заповедта за ликвидирането й не беше издадена от ЦРУ, а от хора, които бяха проникнали в него по егоистични подбуди. По тази причина мисля, че постъпих правилно, като не я застрелях.

— На какво основание?

— Личните ми предчувствия. Условията на терена. Нещата, които видях в апартамента й, не се връзваха. Всичко сочеше, че нещо не е наред. До този момент не се беше случвало да не натисна спусъка, но тогава беше оправдано.

— След което опираме до Джесика Рийл. Не натискате спусъка и срещу нея. На какви основания? Пак ли ще се оправдаете с предчувствията си? Или с условията на терена?

— И от двете по малко. Но отново излязох прав.

— Някои хора тук не вярват на това.

— Уверявам ви, че знам кои са те.

— Това е същността на въпроса, агент Роби! — обяви Битърман и дебелият му пръст се стрелна към него. — Достоен ли сте за доверие ? ЦРУ иска да знае!

— Отдавна съм доказал, че съм достоен. Но ако ме виждат само като робот, който няма право на лична преценка, ще бъде по-добре да се разделим.

Битърман се облегна назад и се замисли.

— Не съжалявате ли, че нямате прозорци? — попита Роби.

— Понякога да — каза психологът и се озърна.

— Без прозорци е трудно да виждаш какво се случва около теб. Човек се чувства затворен и изолиран, а това може да повлияе на преценките му.

— Кой кого изпитва? — усмихна се Битърман.

— Просто се опитвам да бъда откровен, докторе.

— Дълбоко се съмнявам.

— Колко добре познавате Аманда Маркс?

— Не много добре. Знам, че е новият заместник-директор, разбира се. А човек не стига толкова далече, ако няма амбиции. Досието й е безупречно във всяко едно отношение.

— Освен това може да й се вярва, че ще изпълнява заповеди, нали?

Битърман мълча в продължение на няколко секунди, после поклати глава и каза:

— Аз не съм й правил психотеста.

— Тогава дайте приблизителната си оценка.

— Бих казал, че е добър боец — бавно отвърна Битърман.

— В такъв случай отговорихте на всичките ми въпроси.

— Но вие не отговорихте на моите, агент Роби. По никакъв начин.

— Значи не издържах теста, така ли?

— Това беше само предварителен разговор. Ще се срещнем отново.