Дэвид Балдаччи - Мишената

Рийл се извърна към Роби и многозначително вдигна вежди. Нали ти казах?

Маркс влезе и затвори вратата.

— За какво всъщност става въпрос? — попита Рийл. — Май заповедта на Тъкър гласи да не излезем от тук живи, а? Може би ще ни тъпчете с наркотици, докато се побъркаме? Или ще изгубим по някой крайник?

— Или всичко изброено? — добави Роби.

— Нима порция съвсем нормални упражнения ви навеждат на подобни мисли? — усмихна се Маркс. — Редовните курсанти са натоварени много повече.

— Не са — поклати глава Рийл.

— О, така ли? — изгледа я Маркс.

— Така.

— А откъде знаете?

— Тъкър не ви е информирал както трябва. Преди време бях инструктор тук. Дори в последния ден курсантите не са натоварени по този начин. Но вие отговаряте за програмата, а не ние. Само ще помоля да си спестите глупостите за някой друг.

Роби местеше поглед от едната към другата и обратно.

— А сега какво? — попита той.

Маркс най-сетне се извърна към него.

— Получавате малка почивка. Ще бъдете подложени на медицински преглед, затова се съблече голи и ме последвайте.

— Тук ли? — изгледа я Рийл.

— Нима имате проблем да се събличате пред други хора, Рийл?

— Нямам. Но ако някой, който не е доктор, реши да ми пипне задника или циците, гарантирано ще се свести след една седмица. Включително и вие.

След тази закана Рийл смъкна дрехите си и остана гола. Роби също.

— Няма ли да се присъедините, Маркс? — подхвърли Рийл. — Или ще си седите на задника и по време на тази процедура?

— Аз нямам нужда от медицински преглед! — отсече Маркс, но веднага си пролича, че е впечатлена от стройната и стегната фигура на жената срещу себе си.

След това насочи вниманието си към Роби. По неговото тяло също нямаше грам тлъстини. Беше прехвърлил четирийсет, но изглеждаше не по-зле подготвен от всеки участник в Олимпийските игри. После тя забеляза изгарянията по ръката и бедрото му.

— Доколкото съм информирана, трябва да благодарите на Рийл за това — подхвърли Маркс подигравателно.

— Като правите нещо, правете го както трябва — отвърна с равен глас Роби. — Ако сте приключили със зяпането, да продължим, а?

— Вероятно ще трябва да ви се присади кожа — отбеляза докторът, който преглеждаше Роби.

— Благодаря. Ще го включа в програмата си.

Човекът беше около петдесет, с прошарена и рядка коса. Дебел и потен, с тънки мустачки.

— Не бива да губите много време. Тук разполагаме с отличен специалист.

— А колко време ще бъда извън строя?

— Поне няколко седмици.

— Няма как да стане.

— Не ви ли предстои отпуск?

— Не. Ще ми дадете ли част от своя?

Докторът се изправи и прибра инструментите си в някакво чекмедже.

— Нямате кой знае колко свободно време, така ли? — попита той.

— Засега всичко е окей. Започнах с бягане за здраве, после отидох да поплувам и да поседя в сауната. А за десерт се позабавлявах на стрелбището.

— Вие ли бяхте мишената?

— Мисля, че медицинските лица нямат право на подобни детайли.

— Тук съм от дълго време, агент Роби. Чудя се как не сме се засичали досега. Предполагам, че и друг път сте посещавали Бърнър.

— Така е — отвърна лаконично Роби.

— Иначе сте в отлично физическо състояние.

— Вие ли ще прегледате и агент Рийл?

— Не, днес работим паралелно.

— Познавате ли я? Преди време е била инструктор тук.

— Познавам я — отвърна медикът. — И се гордея, че мога да я наричам своя приятелка.

— Добре е да знам това, доктор…?

— Халидей. Но можете да ме наричате Франк.

Роби огледа стените — търсеше вградена апаратура за наблюдение и подслушване.

— Тук няма такива неща, агент Роби. Едно от малкото места, които са чисти. Конфиденциалността между лекар и пациент е задължителна дори за ЦРУ. Но стаята, в която сте настанени, не е такава.

— Знам — кимна Роби.

— Ще ви дам крем за изгарянията, но наистина трябва да се замислите за присаждане на кожа и лечение с антибиотици. Ако не вземете мерки, кожата постепенно ще се обтегне и ще затруднява движенията ви. Да не говорим за опасността от инфекция.

— Благодаря, Франк. Наистина ще помисля за тази възможност.

— Можете да облечете онази престилка, окачена на стената.

— Много добре. Идеята да се появя тук както майка ме е родила не беше моя.

— Наясно съм.

Роби прекоси стаята и облече престилката.

— А случайно да знаете защо сме тук?

Халидей замръзна за миг, после поклати глава.

— Не. Не съвсем.