Дэвид Балдаччи - Мишената

— В какво ще се състои рехабилитацията? — попита Роби.

— Започвате отначало. И двамата трябва да бъдете оценени по всички възможни начини. Физически, психологически и интелектуално. Възнамеряваме да бръкнем дълбоко в главите ви, за да видим дали имате нужните качества.

— Мисля, че в Сирия показахме колко струваме — обади се Рийл.

— Това не е част от компромиса, а по-скоро отделен случай, при който вие дори не изпълнихте заповедите.

— Ако ги бяхме изпълнили, щяхме да сме мъртви — каза Роби.

— Пак повтарям, че това изобщо не ме интересува. Именно неизпълнението на заповедите доведе до това, което предстои да се случи.

Маркс включи таблета и почука по дисплея. Роби отбеляза, че ноктите й са подрязани късо и не са лакирани. Отново си я представи като снайперист.

— Вие сте получили сериозни изгаряния по крака и ръката — каза Маркс и го погледна, а след това се извърна към Рийл. — Не че някой ги брои, но това също е заради нея. Как се чувствате?

— Справям се.

— Това не е достатъчно — отсече Маркс. — Освен това двамата сте скочили от движещ се влак. Сигурна съм, че е било приятно преживяване.

— По-приятно от алтернативата да умрем — отвърна Рийл.

— Изгубили сте приятели по време на последното… хм… приключение . Доколкото ми е известно, хвърляте вината за това върху ЦРУ.

— Е, персоналът носи частична вина. Не знам как ще го отречете.

— Ако искате рехабилитацията да протече успешно, ще трябва да преодолеете това — остро отвърна Маркс, после отново насочи вниманието си към Роби. — Вие сте били изпратен да откриете Рийл и сте успели. Но вместо да я доведете тук, сте се присъединили към нея в разрез със заповедите на Управлението.

— Вслушах се в предчувствието си и то не ме подведе.

— Пак ще повторя, че трябва да решите къде лежи вашата лоялност, Роби. Следващия път предчувствието може да ви подведе. Какво ще правите тогава? Къде остава Управлението? — Не изчака отговор и продължи: — Рехабилитацията ще бъде много трудна за всички ни. Ще бъда неотклонно до вас, но вие ще имате право да се откажете по всяко време.

— А какво ще стане, ако наистина се откажем? — бързо попита Рийл.

— Ще ви бъдат наложени съответните санкции.

— Получавам право на habeas corpus и справедлив процес?

— Не съм споменала юридически санкции — рязко отвърна Маркс.

— Значи или го правим, или умираме, а? — изгледа я Роби.

— Наричайте го както ви е удобно. Но в крайна сметка изборът действително ще бъде ваш. И така, какъв е той?

Двамата отново се спогледаха. После Рийл кимна. Роби също.

— Отличен избор — рече Маркс.

— Къде ще се проведе тази рехабилитация?

— О, извинете. Не ви ли казах?

— Не — отвърна Рийл.

— Ще се проведе на място, което и двамата познавате много добре.

Заместник-директорът направи продължителна пауза, през която местеше очи от единия към другия.

— В Бърнър Бокс — добави с лека усмивка тя. — Тръгваме след двайсет и четири часа.

— Колко време ще отсъстваш? — попита Джули Гети.

Роби погледна в чинията си, но не отговори веднага. Намираха се в малка закусвалня, недалече от училището на петнайсетгодишната Джули. До заминаването им в Бърнър Бокс оставаха около осем часа. Джули много се зарадва на обаждането му, но радостта й помръкна в момента, в който разбра, че той е дошъл да се сбогуват.

— Не съм сигурен — отвърна Роби и започна да рови в чинията си. — Не ми казаха.

— И няма да ми кажеш къде отиваш, нали? — мрачно попита тя.

— Ами… На нещо като тренировъчен лагер.

— Нима имаш нужда от тренировки, Уил? — вдигна вежди Джули. — Вече си експерт в това, което правиш.

— Това е като връщане в училище. Преговор на знанията, което е задължително при много професии. — Поколеба се за миг, после добави: — Включително и моята.

Тя се взря изпитателно в лицето му, докато той упорито отбягваше погледа й.

— Сам ли ще бъдеш?

— Не — каза Роби.

— Може би с онази жена, Джесика?

— Да — отвърна с известно забавяне той.

— Значи и двамата сте го загазили?

Роби рязко вдигна глава. Тя спокойно издържа погледа му. Сякаш искаше да каже, че изненадата му е неуместна.

— Прекарала съм много време с теб, Уил. Когато онези хора искаха да ни убият, когато не беше в настроение, когато нямаше избор, но въпреки това търсеше начин да се измъкнеш от бъркотията.

— Какво искаш да кажеш? — любопитно я изгледа той.

— Сега ми приличаш на човек, който не знае как да се измъкне. На всичкото отгоре не си само ти, което означава, че нещата наистина са много зле.