Дэвид Балдаччи - Мишената

На прага се беше изправила жена на трийсет и няколко години с дълга до раменете кестенява коса и таблет в ръце. Беше дребна, висока около метър и шейсет и тежаща не повече от петдесет килограма, но стройна и стегната. Дребният й ръст се компенсираше от силата, която излъчваше жилавото й тяло.

Заместник-директорът на ЦРУ Аманда Маркс се ръкува с тях, а те се спогледаха объркано.

— Благодаря, че се отзовахте толкова бързо.

— Едва ли щях, ако имах избор — каза Рийл. — Но четиримата, които ми изпратихте, не ми предложиха такъв.

— Въпреки това оценяваме вашето сътрудничество — делово отвърна Маркс.

— Аз пък си мислех, че след последната мисия ни се полага малка почивка — подхвърли Роби.

— Вярно — съгласи се Маркс. — Но трябваше да я прекратим.

— Значи нова мисия? — отегчено попита Рийл.

— Все още не. Първо трябва да свършим някои неща.

— Какви?

— Вие двамата ще преминете през процедура, която аз наричам прекалиброване.

Роби и Рийл отново се спогледаха.

— Прекалиброват се инструменти — отбеляза той.

— Вие сте инструментите на тази институция.

— А защо се нуждаем от нова настройка? — попита Рийл.

До този момент Маркс не ги беше погледнала в очите дори когато се ръкува с тях. Гледаше надолу или някъде встрани. Малко странна тактика, която обаче не беше неочаквана за Роби и Рийл.

Сега обаче вдигна поглед към тях. Има очи на човек, който дълго се е взирал през оптически мерник, помисли си Роби.

— Наистина ли сте решили да губите моето и вашето време с тъпи въпроси? — попита с равен глас Маркс. После, без да изчака отговор, добави: — И двамата проявихте нелоялност към нас. — Очите й се заковаха върху лицето на Рийл. — А вие убихте един от нашите аналитици и моя предшественик. — След кратка пауза се взря в Роби. — Вие пък се присъединихте към нея и вместо да я спрете, каквато беше изричната заповед, започнахте да й помагате по всякакъв начин. Вследствие на създалата се ситуация бяхме изправени пред дилема: или да прекратим всякакви отношения с вас, или да ви подложим на рехабилитация, така да се каже. Да ви пренастроим. Не че съм съгласна с това решение, но съм длъжна да го изпълня.

— И аз си помислих нещо подобно, когато бяхме удостоени с най-високата награда на ЦРУ — вметна Роби.

— За което ви поздравявам — отвърна Маркс. — В гардероба си имам същия медал. Но това е минало, а аз мисля единствено за настоящето и бъдещето. За вашето настояще и бъдеще. Получихте невероятен шанс предвид факта, че доста хора в тази сграда отчаяно искат да се провалите, за да задействат други планове.

— Мога да отгатна името на поне един от тях — хладно отвърна Рийл. — Вашият шеф Еван Тъкър.

— Но тук има и хора, които се надяват да успеете и по този начин отново да станете част от организацията.

— И към кой лагер принадлежите вие? — попита Роби.

— Към никой. Аз съм неутрална Швейцария. Ще ръководя рехабилитацията ви, но крайният резултат ще зависи единствено от вас. На практика не ме е грижа накъде ще поемете — нагоре, надолу или встрани. За мен това няма никакво значение.

— Много успокояващо — каза Рийл. — Но отговаряте директно пред Еван Тъкър.

— В известен смисъл всички тук отговарят пред него. Но мога да ви уверя, че ще получите абсолютно честен шанс да се докажете. А дали ще се възползвате от него, зависи единствено от вас.

— Чия е идеята? — попита Роби. — Ако е на Тъкър, няма как да получим честен шанс.

— Без да навлизам в подробности, ще ви кажа, че това е компромис, постигнат на най-високо ниво. Вие имате могъщи приятели, господин Роби. Знаете кого имам предвид, нали? Но веднага ще добавя, че имате и могъщи врагове. — Тя погледна Рийл. — Врагове, които настояват за вашата екзекуция поради непростимо поведение в миналото. Моля ви да ме спрете, ако не съм достатъчно ясна…

И двамата замълчаха.

— Компромисът се роди след сблъсък между тези сили — продължи Маркс. — Рехабилитация. Или се възползвате от нея, или умирате. Зависи само от вас. По мое скромно мнение това е доста щедра оферта.

— Не мога да повярвам, че някой е надцакал президента — отбеляза Роби.

— Политиката е мръсен и безскрупулен бизнес, агент Роби — каза Маркс. — В сравнение с нея разузнаването изглежда почтена работа. Вярно е, че президентът е прословутата петстотинкилограмова горила, но на терена има още цял куп опасни зверове. Президентът иска да прокара своите идеи и планове, а това означава, че трябва да прави и компромиси. В голямата схема вие и агент Рийл не сте чак толкова важни, че да не бъдете изтъргувани в името на тези компромиси. Независимо дали сте получили медали или не. Следите ли мисълта ми?