Дэвид Балдаччи - Мишената

— Ако издържат в Бърнър, ще им бъде възложена мисия, която се изяснява в момента. Тя има за цел да сложи точка на всички мисии, от което следва, че аз трябва да знам дали са готови. В случая няма място за грешки.

— Но ние имаме достатъчно екипи, които могат да изпълняват подобни задачи — каза Маркс и го погледна любопитно.

— Вече уверих президента, че проучваме дали Роби и Рийл са в състояние да изпълнят тази — отвърна мрачно Тъкър. — Това и ще направим.

— А искате ли да издържат в Бърнър, сър?

— Това не зависи от мен — мрачно я изгледа директорът. — Или ще издържат, или не. Всичко зависи от тях.

— След като казвате, сър.

Тъкър свали очилата си, сложи ги на масата и разбърка очи.

— Но да сме наясно — през цялото време трябва да ги притискаш здраво до лимита на силите им, а и отвъд тях. Ако можеш да ги пречупиш, направи го. Успееш ли, ползата им в оперативно отношение ще бъде равна на нула. Няма да им възложат предстоящата мисия. За всеки случай аз съм подготвил и план Б.

— Излишно е да говорим за това. Аз мога да пречупя всекиго, господин директор.

— Това е една от причините да ти възложа тази задача.

— И да ме направите заместник-директор?

— Двете вървят ръка за ръка. — Той почука главата си, а след това опря длан в гърдите си. — Тук са най-важните неща, Аманда. Главата и сърцето. Ако не работят в наша, или по-скоро в моя полза, значи са против мен. Не мога да си позволя непокорни агенти. Непокорството води до международни инциденти, които могат да въвлекат страната ни в ненужни конфликти. Това няма да се случи по време на моя мандат.

— Според мен обаче те са направили всичко възможно да избегнат такъв инцидент — каза Маркс. — И са успели. Именно това е причината да имат толкова могъщи покровители начело с президента.

— Наясно съм с това, благодаря. Но днешният ти приятел може да се превърне още утре в твой враг. Всичко зависи от това, което се случва на бойното поле.

— Убедена съм, че сте наясно и с един друг факт — изгледа го Маркс. — Че условията на бойното поле могат да бъдат режисирани.

— Ти си свърши работата, пък после ще видим.

— Безпристрастно?

— Ако издържат, мисията ще им бъде възложена. Тя ще бъде толкова трудна, че има голям шанс да умрат. А ако не издържат в Бърнър, е, това си е техен проблем.

— Разбрано, сър — изправи се Маркс.

— Наистина ли разбираш?

— Аз съм на ваша страна, господин директор — малко изненадано отвърна тя.

— И други твърдяха, че са на моя страна, но се оказа, че не е така.

— Не знам за кого говорите. Аз съм съвсем нова тук и…

— Това е всичко, Маркс — отряза я Тъкър. — Искам почасови доклади за поведението на моите протежета. Очаквам да ги получавам редовно.

— Считайте, че ги имате, сър — каза Маркс и излезе.

Тъкър изчака вратата да се затвори и побърза да си сипе едно питие от малкото барче в шкафа до бюрото. Подобно приспособление в кабинет на ЦРУ изглеждаше като реликва от времето на Студената война, но на него не му пукаше. На този пост човек постоянно се нуждаеше от малко пиячка. Е, може би не чак толкова малко.

Представи си как се появява на среща на Анонимните алкохолици и откровено заявява: Казвам се Еван Тъкър и работата ми е да се грижа за сигурността на всички американски граждани. Но едновременно с това съм безнадежден алкохолик.

Той седна зад бюрото.

Беше наясно, че има сили, които се обединяват срещу него. Някой беше изпратил на Рийл и Роби детайлите за мисията в Сирия. Своевременно предупредени, те се бяха възползвали от тях, за да избегнат съдбата, която заслужаваха. Това беше работа на вътрешен човек, служител в Управлението. И Тъкър подозираше кой е той. За съжаление, му трябваше нещо повече от подозрения и сега правеше всичко възможно да получи доказателства.

За да пипне двама агенти, позволили си немислимото.

Беше довел тук Аманда Маркс заради репутацията й на желязна жена, посветена на работата си. Силно се надяваше, че тя ще действа безкомпромисно. Ако не се справеше, най-вероятно щеше да бъде пратена в някое затънтено място без никакви шансове да се върне обратно.

Изобщо не му пукаше за нея. Вниманието му беше насочено изцяло към двамата агенти, но най-вече към Джесика Рийл, която беше постоянно на мушката му. Тя бе ликвидирала бившия му заместник и един главен анализатор с прецизни изстрели в гърба.

Незаконно. Предателски. Непростимо.

Тъкър не се интересуваше от основанията й. За тях си имаше съдилища, съдии и съдебни заседатели. И екзекутори. Но Рийл беше поела всички тези роли, включително и ролята на палача. За което не само не я уволниха, но и я наградиха с медал.