Дэвид Балдаччи - Мишената

Тази несправедливост го караше да скърца със зъби.

Е, хубаво. Той беше човек с влияние и ресурси, които щеше да използва докрай, за да й издейства наказанието, което заслужаваше. Същото чакаше и Роби, който беше взел идиотското решение да застане на нейна страна.

Тъкър вече знаеше, че ще се наложи да използва резервния екип за предстоящата мисия. Шансовете на Роби и Рийл да оцелеят по време на изпитанията в Бърнър Бокс бяха нищожни. От което следваше, че правосъдието ще възтържествува не в съда, а някъде из пущинаците на Северна Каролина.

Същевременно Тъкър си даваше сметка, че залага всичко за успеха на това начинание. Мисията с участието на генерал Пак щеше да бъде върхът на кариерата му. Или катализатор за тоталния му провал. Планираната операция беше абсолютно незаконна, дори и с подкрепата на президента. Тъкър не вярваше, че държавният глава ще има кураж за подобно начинание. Но той го изненада и даде съгласието си. Заровете бяха хвърлени. И нямаше връщане назад.

При перфектни обстоятелства мисията щеше да приключи успешно, а Роби и Рийл щяха да са история.

Перфектни обстоятелства. Проблемът е там, че светът съвсем не е перфектен, въздъхна той.

Поредният дълъг ден в борба за сигурността на хората. Но това, което вършеше, беше мръсно и отвратително. Всички в този бизнес бяха мръсни и отвратителни.

Включително и аз, помисли си Еван Тъкър. Най-вече аз.

Ърл Фонтейн се облегна назад и въздъхна доволно.

Визитата беше преминала успешно. Двамата мъже се оказаха точно такива, за каквито се бяха представили. Ърл беше леко изненадан от факта, че му позволиха посещение на този етап, но директорът на затвора явно беше преценил, че вече не е опасен, тъй като беше стар и умираше в отвратителното отделение.

Но този човек дълбоко се заблуждаваше. Вярно, че му бяха извадили жилото, но Ърл разполагаше и с други ресурси, между които двамата посетители с библии в ръце. А те от своя страна имаха подкрепата на много, много други.

Библиите са добро хрумване, помисли си той. Те карат хората да се отпускат, при това в моменти, в които трябва да бъдат максимално внимателни. Това беше добре за Ърл, но зле за представителите на закона. Всъщност всичко, което беше лошо за закона, неизменно се оказваше много добро за Ърл Фонтейн.

Мъжете в черно изиграха ролята си. Сега беше негов ред.

Хвана се за корема и започна да кашля, напрягайки каквото беше останало от левия му бял дроб. Имаше само него. Бяха изрязали по-голямата част от другия преди години в опит да спрат рака. Бяха си направили този труд с единствената цел да го вдигнат на крака, за да могат да го убият. Но той отново ги надигра. Защото умираше, вместо да оздравее. Отиваше си бързо, но не чак толкова.

По ирония на съдбата единственото, което го поддържаше жив, беше убеждението, че ако успее да свърши последната работа в живота си, ще умре спокойно. Само за това мислеше. Беше обсебен от тази идея, която караше здравият му дроб да функционира и сърцето му да бие, тя правеше болките сравнително поносими.

Успокои дишането си, избърса изпотеното си чело и с усилие се надигна до седнало положение. Беше горещо. Тук винаги беше горещо. Очевидно щатът Алабама беше лишен от привилегията, наречена зимен сезон. Потта извираше от тялото му над двайсет години без прекъсване. Ден след ден, час след час, минута след минута. Но той не само издържаше, но и си измисляше остроумни шеги за жегата. Шеги, които се разпространяваха от килия в килия и го превръщаха в нещо като местна знаменитост.

Ърл погледна тръбата, която стърчеше от корема му. През нея получаваше основните хранителни елементи. Цял живот беше чревоугодник, но сега храната не означаваше нищо за него. Също и цигарите, въпреки че преди малко се беше опитал да си изпроси една.

Започна да следи с поглед жената, която обикаляше от легло на легло. Беше млада и привлекателна. Когато я зърна за пръв път, Ърл беше обзет от мисли, които отдавна бяха престанали да се появяват в главата му. Мисли за миналото, когато беше едър, висок и красив и можеше да направи всичко с такава жена. Или по-скоро, на такава жена. Беше дяволски сигурен, че ще я накара да разбере кой командва кокошарника. Тя беше лекарка — умна, образована и несъмнено освободена. В красивата й главица със сигурност се раждаха интересни идеи. И вероятно беше ходила да гласува, да я вземат мътните. Но не по начина, по който я беше посъветвал съпругът й. Ърл мразеше такива жени, но въпреки това искаше да ги притежава.