Джоджо Мойес - Последното писмо от любимия

— Ти направи едно добро дело.

— Надявам се — каза тя. — Чудесно е да знаеш, че някои истории имат щастлив край.

Покрай тях мина възрастен човек с кучето си. Върхът на носа му имаше цвят на червено грозде. Тримата се поздравиха. Когато Ели вдигна очи, Руарид гледаше в краката си. Тя се взря в него, питайки се дали се виждат за последен път. „Съжалявам“, каза му наум.

— Бих те поканил вътре — рече той, — но си приготвям багажа. Имам много работа.

Тя вдигна ръка в опит да прикрие разочарованието си. Стана от парапета, панталонът й се закачи леко за грапавата повърхност, и метна чантата си през рамо. Краката й бяха изтръпнали.

— Е… има ли нещо, което искаш? Освен да бъдеш златното момиче на вестника?

Ставаше студено. Ели пъхна ръце в джобовете си. Той я гледаше въпросително. Тя се боеше да отговори. Ако кажеше „не“, щеше да я заболи. Но пък какво имаше да губи? И бездруго повече нямаше да го види.

Пое си дълбоко дъх.

— Исках да знам… дали може да ми пишеш.

— Да ти пиша?

— Докато те няма. Руарид, знам, че развалих всичко. Не мога да искам нищо от теб, но ми липсваш. Наистина ми липсваш. Просто не ми се иска да мисля, че това е краят. Двамата бихме могли… — Тя запристъпва от крак на крак, потърка носа си. — … да си пишем.

— Да си пишем.

— Просто така. Какво правим. Как я караме. Къде си в момента. — Думите й звучаха неуверено.

Той бе мушнал ръце в джобовете и гледаше към улицата. Не отговори. Мълчанието бе дълго като улицата.

— Много е студено — отбеляза накрая.

В стомаха й се бе настанила огромна буца.

Между тях всичко бе приключило. Рори не знаеше как да й го каже. Огледа се извинително зад себе си.

— Къщата ще изстине.

Тя не можеше да говори. Вдигна рамене, за да му го покаже, изписа на лицето си усмивка, която сигурно приличаше повече на гримаса. Докато се обръщаше да си върви, отново чу гласа му.

— Защо не влезеш да ми направиш едно кафе? Докато подреждам багажа. Дължиш ми едно кафе, доколкото си спомням.

Когато тя се обърна към него, лицето му се бе отпуснало. Не беше омекнало съвсем, но промяната бе явна.

— Може да хвърлиш едно око и на перуанската ми виза. Да видиш дали няма правописни грешки.

Тя се взря в него продължително — в краката му по чорапи, в косата му, която се нуждаеше от подстригване.

— Дадено. Не е все едно дали си написал Паталакта или Фуюпатмарка.

Той вдигна очи към небето, поклати бавно глава.

Като се опитваше да скрие широката си усмивка, Ели го последва вътре.

Всяка глава на тази книга започва с нечие последно писмо от истинския живот, имейл или друга форма на кореспонденция, с изключение на онези, вплетени в сюжета на книгата.

В повечето случаи писмата ми бяха предоставени след молба от моя страна и не са били публикувани преди. Скрила съм самоличността както на подателя, така и на получателя, за да не пострадат невинни (и не толкова невинни).

Има обаче някои хора, които ми помогнаха да събера тази кореспонденция и които нямат нищо против да ги спомена. Благодаря — без да ги изреждам в определен ред — на Бригид Коуди, Сузан Пари, Кейт Лорд Браун, Данута Кийн, Луиз Маккий, Сузан Хирш, Фиона Вийкок и всички щедри и изстрадали души, които ми предоставиха собствените си любовни писма, но предпочетоха да останат анонимни.

Бих искала да благодаря и на Джанет Уинтесън, наследниците на Скот Фицджералд и издателство „Юнивърсити Прес ъф Ню Ингланд“ за това, че ми позволиха да възпроизведа литературна кореспонденция в тази книга.

Както винаги, благодаря на прекрасния екип в „Хачет“: на моята редакторка Каролин Мейс, както и на Франческа Бест, Елени Фостиропулос, Луси Хейл, на Търговския отдел и на невероятната коректорка Хейзъл Орм.

Благодаря също на екипа в „Къртис Браун“ и особено на моята агентка, Шейла Кроули. Отправям благодарности и към Библиотеката за британска преса в Колидейл, прекрасен източник на информация за писатели, които искат да се потопят в друг свят.

Дължа благодарност и на родителите си, Джим Мойс и Лизи Сандърс, както и на Браян Сандърс. На „Райтърсблок“ в интернет, постоянен източник на подкрепа, насърчение и разбиране.

$id = 9857

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Джоджо Мойс

Заглавие: Последното писмо от любимия

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо